Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 30 юни 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (177.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (177.)
  Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... Шекспир (1564-1616) 

   25.10.1998., прод. МЕЧТАЯ СИ ЗА ДЪРЖАВНИК...

  Снощи Евгени криминалистът ми подава вестник, където описват как цяло село Старо Оряхово, Варненско, според представа им за ред и закон, прикрива двайсет изнасилвачи на 12-годишно момиче, оказало се в Старо Оряхово дошло на гости от града. Неандерталската задруга прикрива гнусното престъпление чрез съселяните на психопатите-изнасилвачи. Ей тъй си живеем сред фекалиите и силно мечтаем да ни се роди чисто жито. И как става то! (Вестник "Седмичен труд" от 22.10.1998 г.)

  26.10.1998.

  В четвъртък намирам в пощенската си кутия честитка от местната служба на НЕК, Националната електрическа компания, сред най-хищните монополисти в България. НЕК ме предупреждава веднага, употребили са думата "незабавно", да внеса сумата от седемнайсет хиляди и няколкостотин лева, или идва техник и ми прекъсва тока. Четвъртък беше 22 октомври, заплатата всеки месец в училището ни изплащат след 28., понякога със закъснение от три-четири до двайсет дни. От 1 август до днес вече три пъти ходя до канцелариите на компанията да си платя тази сметка и трите пъти служителките на компанията ме отпращаха с обяснението, че изчисленията не били направени, че им се появили проблеми в компютърния софтуер. В момента нямам пари дори един хляб да купя, и не защото съм се разживял, а понеже с аванса от 60 хиляди* реших да платя за изразходвана вода и за сметта на инкасаторките от ВиК (Вода и канализация), да заредя с газ бутилката за котлончето, на което готвя и си варя чай, телефонната сметка към БТК (телекомуникационната компания) да платя и все пак да преживея някак в оскъдицата тези около три седмици. Да, сметките е редно да си ги плащам навреме, но заплатата ми не идва в точно определен ден, а когато районното финансово управление сметне за необходимо да ми се издължи за положения труд.

  И какво се получава в такава ситуация? Хората от НЕК са в законното си право да ми изключат електричеството, плюс съответна според вътрешните им правилници глоба над дължимата сума; а правото да получавам в срок заплатата си държавата не е предвидила как бих могъл да защитя. Право е на монополите да ме притискат, да ме унижават да шетам между канцелариите им, без да съм виновен. Че живеем в подлост и мизерия, е всеизвестен факт. Свикнали сме да бедстваме. Ала как и кому в моята държава да обясня аз – гражданинът, електорална единица, овца за доене и стригане, вечно обреченият нещо да отдава на моята държава – военна повинност, фантастично високи за ниския ми стандарт на съществование данъци и такси, аз – българинът, който плаща за куп несвършена работа от "моите служители"? Между другото, думата служител иде от думата "слуга". Че тези мои "слуги" вече са ми се покатерили върху раменете и ме действат както им скимне: в своите канцеларии си измислят фантастични инструкции и допълнения към обичайните текстове, та да се окажат в изключително привилегированата позиция на вечно имащи да вземат, а аз: уж стопанин, по конституция обявен за суверен на същата тази чудна държава, съм все задължен точно когато ми подсвирнат моите слуги, да препусна в галоп и да им снеса немалката за моето дередже сума. Не дай, боже, да просроча дори и само ден! Глобата, барабар със съответна лихва отгоре, не ми мърда. Никъде не съм прочел обаче в закона, че и госпожа Държавата следва да бъде изрядна към мен и към моя личен интерес на редови гражданин.

  Да предположим, един "слънчев ден на българската демокрация" (според израза на ухилен щастлив тарикат в българския парламент**) нещата в моето отечество се уредят радостно; как да проумее Европейският валутен фонд, дамите и господата – чиновници на Запада, начело с любезната Ан Макгърк и цялата им там европейска цивилизована общност, че моят нрав, характерът, кокошкарският ми манталитет на мижитурка и спринтьор помежду членовете, членчетата, параграфите и алинеите на Тъпия наш български Закон, са за да оцелея не духовно, а физически да оцелея. Че характерът ми е изграден въз основа на подобни хрипове на неуважение лично към мен – гражданина, обикновения българин! За да оцелея в теб, мое мило Отечество, принуден съм да приема целия набор от подобни неслучайни подли издевателства над човешкото ми достойнство и самоуважение. И тъй я караме ние тук, не някакво малцинство, а всички, дето сме имали нещастието да се родим българи в България. Част от малцинството се храни и пои на наш гръб; сметки и данъци по принцип този етнос не плаща, за просрочени плащания никой лихви не му търси; тези хора могат всичко и където си пожелаят да сторят в "моята" държава, защото си имат кой да ги защитава и от чужбина, и вътре в нашето българско Народно събрание, и защото са свещените крави на зле разбраната Демокрация от 1990 г. насам. Ей така чудесно си живеем оредяващите, вече по-малко от шест милиона българи в България. Ние не разполагаме с влияние в сферите на управлението. Изправени сме пред муцуната на пръкнала се след Десети ноември българоненавистна административна система.

  И единственото ми средство, защитната ми реакция спрямо това хищно животно е шикалкавенето, търсенето на пролуки в закона, правен уж за да го спазвам и за мое удобство този закон. "Скудоумна" ли казах! Че защо да е "скудоумна"? Ами защото същата тази държавна и общинска администрация аз мога да я персонифицирам с няколко обидно, високомерно намусени "любими на цял народ" персони на висши политици или технолози на властта. Същата администрация в сферата на т.нар. три власти допусна т.нар. кредитни милионери, шефовете на ред финансови пирамиди, ликвидаторите на националната промишленост и селско стопанство, дори и убийци от бившите комунистически концлагери щастливи да се разлетят по цялата планета, да си устроят животеца из най-екзотичните кътчета на света, че и да представляват моята България в далечни или близки страни с държавна заплата и с атрибутите на моята държава. Към този лъже-елит мутрата се оказва само романтичен аксесоар.

  
26.10.1998.

  Мечтая си за държавник, когото мога да уважавам просто като добър гражданин и добър човек заради нравствените му качества. Навън заръмя. Едва шест и двайсет. Сумрачно и тъжно, ала нов ден тъкмо започва. Човекът по природа е оптимистично животно, ако фанатична някоя религия не му е изпила мозъка. Няма да продължава все така. Ще се появят нов тип личности в управлението и политиката, колкото и за занаят на подлеци да я смятаме днес тази политика. Котката е вперила зелените си немигащи очи, следи ме как шумоля или химикалката ми издава звуци, които само животно-ловец долавя. Толкова фини вибрации изпълват пространството наоколо и вътре в нас!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 30 uni 2020

Илюстрации:
- Чудесен оратор, народен водач в парламента.
- Любимците на нацията израстват в политиката.
___
* По тогавашния курс.

** Александър Йорданов (1952), Избират за председател на Народното събрание Александър Йорданов и става в залата един депутат от неговите, и вика: "Сашо Йорданов да каже писал ли е похвални статии за Тодор Живков във вестник "Литературен фронт". Сашо излиза на трибуната и казва: "Да, писах статии за Тодор Живков, но Николай Петев ме накара!" Избраха го за председател и след месец-два го виждам, върви по Раковска, с него – двама пазванти. Спирам ги, казвам на охраната: "Разкарайте се, щото първо вас ще ви бия". И питам Сашо Йорданов: "Кажи бе, сестро, кога съм те карал да пишеш за Тодор Живков или друг, а?" Той ми отговаря: "Никога не си ме карал! Ама ако не бях казал това, нямаше да ме изберат за председател на парламента!" Вж.  https://trud.bg/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%82/ Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар