ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (176.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (176.)

  Светът е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе разни роли... Шекспир (1564-1616) 

   25.10.1998., прод. ВЕСКО АЛПИНИСТА

  

  "Защо пък купувачът на крадена стока трябва да пострада?" – ей този риторичен въпрос ми зададе Веско Алпиниста от съседния вход. "Аз – казва – да съм, няма да пусна полицая у дома, ако ще и с прокурорска заповед да е долетял. Купил ли съм? Купил съм. По-нататък да се оправят с крадеца!" Но ти нямаш документ за покупка, следователно ставаш съучастник в престъпление. "А бе, не ме интересува! Броил съм пари и пред съвестта си съм чист." Ей тъй ме сиктирдоса Веско, когото преди години също бяха ограбили, та се принудил да се обзаведе с немска овчарка, едра колкото магаре, и се усмихва към съседите наоколо, сякаш тъкмо е забил байрака ни върху Еверест: "Законите ни са калпави, ние какво сме криви! Нека да са строги законите, тогава да видим крадецът дали ще вири глава!" Доколкото схващам, като интелигентния Веско – змс Веселин Чаушев*, един от нашите, с чиито постижения в алпинизма можем да се гордеем, разсъждава мнозинството българи. Лесно е да се каже: тези наивни глупави хора грешат, по-трудното е да се опиташ да ги разбереш.

  Моят народ е приучен някой друг да носи отговорност за липсата на респект към закона и обществените ни институции. Животът в условията на "най-прогресивния обществен строй" превърнал стопанина, загрижен за държавата си с взискателност и самочувствие, в хленчещ мърморко. Как да обясниш колко от всекиго поотделно в личните му дела зависи тази държава! Може ли хем да си комбина с престъпника, хем чист като момина сълза пред закона, и по-зле: чист пред съвестта си? Този род софистика май че не я разбирам. Съседите обаче това ги устройва като че ли. Нещо повече – всеки от нас има основателни претенции, че държавата ни нехае за имота, здравето и живота му; законите, правени по западен образец, в Българско – оказва се, обслужват "бизнеса" на престъпника, не и мен, гражданина. И какво ми остава на мен, гражданина, освен да се приспособявам, т.е. да тръгна сам да се договарям с престъпниците от всякакъв сой, които, така и така, държавата ми – т.е. държавната администрация на днешната наша демократична уж Република България, закриля! Как се променя начин на мислене, с който сме израснали и вероятно ще си умрем?

  Така чрез своего рода алхимия на общественото безсъзнание престъпникът вече престава да е престъпник, превръща се в "окумуш адам, в храбрец, дето куршум го не лови" (имаме го във фолклора). Герой е, защото вече е рискувал, отвоювал си е, значи, правото тълпата сънародници да го възприема от подвига нататък с почит и респект. Тези измежду нас са скритите лидери на сегашния българския обществен живот: наглецът, бабаитът, ехидният грубиян (от Батето** до сополанкото крадец в района на Лъвов мост). И ми идва на ум изречено преди 2500 години от древния роб Езоп "Всеки остров получава властта, която сам е заслужил". От тълпа, възгордяла се с идиотското си пренебрежение към закона, държава не става. Или дето се вика: "Прост народ – слаба държава".

  Убеден съм, няма нашенец, който пряко или косвено през последните осем-девет години да не е изживял стреса от посегателството на развилнялата се престъпност върху честта и достойнството му на българин. Защо тогава сме толкова отстъпчиви и тъй наивни? Не виждаме ли как бандити шестват като красиви хищници наоколо и ни оглеждат като стадо за стригане, доене и клане! Ние – унижавани, тероризирани, те – закриляни от най-печените адвокати, славени в чалга текст и в екшън-книжлета юнаци, честолюбиви, недосегаеми. Защо ли е толкова неприкритото облазяване от наша страна? На подобен въпрос не знам как да отговоря, без да засегна чувството за национално достойнство.

  Историята ни бъка от ситуации кога нарушителят на закона в народното съзнание израства до легендарен герой. Нашето национално самочувствие от Руско-турската война насам е изграждано все върху тази основа. От ХVІІІ в. насам възкръсваме из пепелака на Османската ислямска империя като етнос, подмолно съпротивяващ се на закона и институциите, предците ни просто нямали друг начин да оцелеят. Вижте фолклорните ни митове и легенди кого упоително славят: Хитър Петър – хитрягата, хайдутина – облагородена версия на размирника и горското пиле, дето не му се оре на нивата, а го влекат прохладните горски усои, пивката изворна водица, агнешките мръвки и бойки песни за любов и отмъщение, нехранимайкото – лудо младо извън традиционната порядъчност, хъшлака – онзи, който силно си обича Отечеството и затова май се навърта все по чуждоземните пазарища и ханове за някоя вересия, за изпросен някой грош подаяние, партизанина – агента на чуждия интерес, с оръжие в ръка саботиращ собствената си държава. А бе, братя българи, ние мърша ли сме!***

  Бива ли да нападаш своите! Срещу мракобесна власт няма място за помирение, а родната интелигенция (дано се заблуждавам) не изпълнила основна от задачите си: да тегли бразда между престъпление, представено като подвиг в името на честта и срещу идиотщината в собствената земя българин да живее в унижения от деребеи и дембели, плюс чиновници на мракобесния верски фанатизъм. Удобен пример ми е карловецът Васил Иванов Кунчев. Като руши деспотичната към масовия българин законова система, Апостола изгражда яка организация върху строго структурирана идея: демократични нови закони, но и безкомпромисни правила в личния живот за всеки гражданин на "чистата и свята република", независимо от етноса и вярата му. Който се зачете внимателно в текста на проектоустава, съчиняван най-вероятно от самия Васил Левски, в "Нареда на работниците за освобождението на българския народ" от началото на септември 1871 г., няма как да не открие колко безпощадно се отнася авторът към клетвопрестъпника, към нарушителя на "Закона, закрилящ нацията и всеки гражданин поотделно". Ето пример – точка 7 от Наказателния закон в Наредата гласи: "Ако някой от служащите (...) поиска да злоупотреби служебната власт, за пръв път ще са лиши от служба; повтором ще са извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни, ще се накаже с смърт" (вж. И.Унджиев, "В. Левски", изд. 1980, с.180).

  Интелигентния Веско, готиния мой съсед – е, кой да му отвори очите, че щом като приемеш престъплението за естествена част от личния свой живот, заставаш срещу себе си! И никакво увъртане: "Броил съм пари, значи съм си чист пред съвестта" – няма как да ме извинят, че – като шмекерувам на дребно, де факто съм малодушен и жалък страхливец с престъпника, с разрушителя на Българската ни държава. Ако този казус се представи пред немец, англичанин, французин, испанец, пред жител на САЩ, Канада или някоя от страните на Скандинавския полуостров, представям си онзи човек как би се зачудил на Андрешковския синдром, как предприемчивият подреден нравствено тип Западен гражданин, при всичките ни вопли, изкусителна любезност, гневни закани, супер-примамливи предложения и открито незачитане на правила и договори ще склоним да вложи ум и пари в общество, което с лекота и с красив романтичен непукизъм пренебрегва жарките си клетви и обещания! Как? 

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 29 uni 2020

Илюстрации:

- Онзи, за когото се питахме дали Партията го прати да умре****.

- Ама чист съм, чист съм като момина сълза, не ми ли вярвате!

___

* Веселин Чаушев (1956?) – заслужил майстор на спорта, участник в покоряването на 7- и 8-хилядници сред хималайските върхове. Пловдивските алпинисти Иван Вълчев, инженер от ВХВП, и Веселин Чаушев са хората, прекарали в района на Анапурна най-продължително - 242 дни, вж. https://www.marica.bg/na-pat/proklqtieto-anapurna-zaobikalq-plovdivchani-snimki

** Иван Славков (1940-2011), бохемът непукист, вж. https://www.bgdnes.bg/Article/7429380

*** "Не сме народ, ами сме мърша!" четиристишие на Петко Р. Славейков. Бай Петко детайлно изучавал нравите на някогашния масов българин. За ужас на пуританите, записвал и циничните български псувни и клетви. Един народ, като го чуеш как попържа, ще му разбереш душичката – казвал  многострадалний автор на най-готината българска поема за любовта "Изворът на Белоногата", но и на "Не пей ми се" и на фразата "Всички неприятели са ни борили, че не сме узрели за свободата", вж. https://www.168chasa.bg/article/6495058 © www.168chasa.bg 
**** "...има един тънък момент, който не се казва в публичното пространство. Въпреки че Христо беше невероятен алпинист, той остана завинаги там, защото не беше добре аклиматизиран. Това не е само мое мнение. Освен това се изхвърли да тръгне без кислород по изключително труден технически за изкачване маршрут. Не се казва, защото всяка система има нужда от герои, и аз съм жертва на тази система" (от интервю с алпиниста Методи Савов, р. 1947 г.), вж. http://www.nabore.bg/statia/pokoritalyat-na-everest-metodi-savov-2876-28 Бел.м., tisss.