ПЪТЕЧКАТА НА ВЛЮБЕНОТО МОМИЧЕ

ПЪТЕЧКАТА НА ВЛЮБЕНОТО МОМИЧЕ

По нашата пътека не минаваш

и там до кръст тревата избуя,

а в мен сивее само ланшна плява

и себе си не мога да търпя.

Отивам-връщам се, и все заничам

какво ли вече станало е с теб,

печално е, когато край момиче

тревата неотъпкана расте.

Навярно лягаш си сега при друга

и повече за теб не съм жена,

която не мечтаеш за съпруга

пред чашата с изискани вина?

Тревата избуя под диви храсти,

валят ме дъждовете ден след ден,

като свещица младостта угасва

и неизплакан пак живееш в мен.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited 19 mar. 2020