ПЪТЕЧКАТА НА ВЛЮБЕНОТО МОМИЧЕ
По нашата пътека не минаваш
и там до кръст тревата избуя,
а в мен сивее само ланшна плява
и себе си не мога да търпя.
Отивам-връщам се, и все заничам
какво ли вече станало е с теб,
печално е, когато край момиче
тревата неотъпкана расте.
Навярно лягаш си сега при друга
и повече за теб не съм жена,
която не мечтаеш за съпруга
пред чашата с изискани вина?
Тревата избуя под диви храсти,
валят ме дъждовете ден след ден,
като свещица младостта угасва
и неизплакан пак живееш в мен.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited 19 mar. 2020
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар