петък, 14 февруари 2020 г.

ПРИБИРАМ СЕ ПРИ СВОИТЕ

ПРИБИРАМ СЕ
ПРИ СВОИТЕ

Някога бях млад, твърде млад,
да прекося, кажи-речи, на един дъх
четири километра разорани ниви
между Гурково и Тригорци,
дето женчето ми бе с двете ни дъщери,
щастлив да ги зърна трите отново.

Как стана, че онова моме с щерките ми
отдавна не ми е тема за разговори,
а мелодията, която си тананиках тогава,
звучи и днес и ме изпълва целия
като малка селска черква!

О, братко Боб Дилън, пет години
преди мен роден отвъд океана –
един евреин в онази шибана Америка
на заселниците от Близкия Изток,
като българин реших да ти кажа:
песните ти, дрезгавият ти глас
ми говорят много повече
от всички световни филхармонии,
защото си в сърцето ми още оттам, 
от онази загадъчна дивна пустош 
между селата Гурково и Тригорци,
когато се завръщах нощем сам-самичък –
един Дон Кихот от бедняшкия Пловдив,
прекосявайки къра на Добруджа,
на път към моите хора в една стара къща
под грозд от звезди ниско в небето.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 14 fev. 2016 – edited by 14 fev. 2020

Илюстрации:
горе - август 1977 г. в Тригорци;
долу - 24 дек. 2017 г. в Пловдив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...