ПРИБИРАМ СЕ ПРИ СВОИТЕ

ПРИБИРАМ СЕ

ПРИ СВОИТЕ

Някога бях млад, твърде млад,

да прекося, кажи-речи, на един дъх

четири километра разорани ниви

между Гурково и Тригорци,

дето женчето ми бе с двете ни дъщери,

щастлив да ги зърна трите отново.

Как стана, че онова моме с щерките ми

отдавна не ми е тема за разговори,

а мелодията, която си тананиках тогава,

звучи и днес и ме изпълва целия

като малка селска черква!

О, братко Боб Дилън, пет години

преди мен роден отвъд океана –

един евреин в онази шибана Америка

на заселниците от Близкия Изток,

като българин реших да ти кажа:

песните ти, дрезгавият ти глас

ми говорят много повече

от всички световни филхармонии,

защото си в сърцето ми още оттам, 

от онази загадъчна дивна пустош 

между селата Гурково и Тригорци,

когато се завръщах нощем сам-самичък –

един Дон Кихот от бедняшкия Пловдив,

прекосявайки къра на Добруджа,

на път към моите хора в една стара къща

под грозд от звезди ниско в небето.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 14 fev. 2016 – edited by 14 fev. 2020

Илюстрации:

горе - август 1977 г. в Тригорци;

долу - 24 дек. 2017 г. в Пловдив.