– Влюбиш ли се в цвете, което е едничко, стига ти да зърнеш звездите, за да се усетиш щастлив. Из "Малкият принц" на Антоан дьо Сент Екзюпери (1900-1944)
ВНЕЗАПНО
В крайпътно малко тихо заведение*
сред мрачен, уморителен и кишав ден
остави крадешком да я погледам
и бях от нежността й странно удивен.
Кой вятър в тази пустош ме довея,
дори не знам какво ли търсех там –
стоях като моряк уцелен сам на кея,
сред мрачен, уморителен и кишав ден
остави крадешком да я погледам
и бях от нежността й странно удивен.
Кой вятър в тази пустош ме довея,
дори не знам какво ли търсех там –
стоях като моряк уцелен сам на кея,
внезапно влюбен в Тихи
океан.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 1 apr. 2011 – edited by 4 dec. 2019
–––
* В местността Пода по пътя през планината между Бургас и Варна след уморително пътуване към Балчик и Добруджа спрях колкото за едно кафе. И тогава внезапно усетих тръпката, която стана повод за този текст. Имаше още двама мои близки там край грубо скованата дървена маса, но в онзи миг всякакви обстоятелства и тревоги за мен изгубиха смисъл пред нещо толкова необозримо и красиво, каквото е звездното небе над нас в ясна лятна нощ. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар