ПРИЯТЕЛИТЕ МИ ВРАБЦИТЕ
Любовта е като тях – отлита, завръща се, и никога не те оставя спокоен
Врабците тези
дни ме навестиха
с присъщата
си врява и кавги
и жилището
ми, до вчера тихо,
от врабешките
препирни ехти.
Къде,
приятелчета, сте се крили,
навярно
покрай някой стар комин,
та сажди
мазни са ви оцветили
в нюансите на
бедност и на дим!
Подскача,
виждам, новичък едничък,
на човката му
жълтичко – напук
изглежда ми
направо фантастичен
в одежда чистичка
от фин памук.
Ужасно
гласовит, зъл, неуместен,
на старото
балконче долетял
като поет
световно неизвестен
и още
недокоснат от печал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар