ЖИВОТЪТ НИ РАЖДА С КРИЛЕ

ЖИВОТЪТ НИ 

РАЖДА С КРИЛЕ

По телевизията снощи един поет
два часа се пудреше по темата Поезия
и чепкаше дреб.
И друга една гарга, уж го критикуваше,
пък очевидно тъй се вълнуваше,
че може да се поотърка о своя кумир,
та безспир
четкаше поета колко е неповторимо велик,
как глъбинно умее да разкодира естеството
на тайнственото нещо, което зовем Живот...

Наддавах ухо и съзерцавах децата,
които се гонеха, квичейки долу пред блока,
долу – в калта и тъмнината.
Милите, те не знаеха що е изкуство,
поезия що е
и що са философски чувства.

Те просто живееха: падаха, ставаха,
и пак падаха, и пак ставаха
с драскотини и рани,
със синини,
понякога изподрани
до кръв
от което ужасно сърби и боли...

Докато онези там двамата,
т.е. водещата – госпожа Дамата
и знаменитият Стихоплетец
в това предаване тъпо,
явно не знаеха колко е скъпа
за едно честно и храбро сърце
илюзията, че животът ни ражда с криле.

И значи, най-високото поетично изкуство
е именно това възторжено и крилато чувство.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 21 noe. 2019