МОМИЧЕТО ОТ КРАЙНИЯ КВАРТАЛ
По Робърт Бърнс
Пратили я наша Джени хляб от супера да вземе,
Пратили я наша Джени хляб от супера да вземе,
а пък проснали се неми локви езерно лъщят,
събота е, сутрин рано, люшка се пране голямо,
сякаш кораб е разпънал своите платна за път.
Във варела сред боклука двама просяци се сбиха
за остатък от мастика и комат мухлясал хляб,
ругатни, псувни се чуха, даже мярна се мотика
и внезапно появи се полицейски смел отряд.
Хем опасно, хем мъгливо над кварталното ни кино
зад завесите кирливи и в кресла с оръфан плюш –
от балкончетата сиви екшън гледаме на живо
как онез се млатят диво и цвърти кръв с цвят на руж.
Покрай джипката с буркана, мигащ в синичко, застана
командирът полицейски строен, горд и звездочел,
той към двамата хайлази нещо некрасиво каза,
плю в калта и зъл нагази, спусна се като орел.
Старата вдовица Кера с кокали и лук замери
джипката, с ченгета пълна, избоботи с мъжки глас:
– Капитане, капитане, леле-мале що ще стане,
ако
гьостерица хвана и сама ви погна аз!
Господ гледаше отгоре, облаците с крак разпори –
тресна гръм и над квартала на талази рукна дъжд,
завоня екарисажно, ала туй хич не е важно;
важно ще е, ако Джени тича в цъфналата ръж.
И тогава става смешна врявата там нечовешка
пред момичето, което търси своя принц сред нас,
ала ние май сме слепи – и печални, и нелепи
пред момичето, в което влюбих се внезапно аз.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 22 oct. 1999 – edited by 22 oct. 2019
Няма коментари:
Публикуване на коментар