НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

ВЛЮБЕНИЯТ ЦИГАНИН:

– Аз я отведох на реката*
като един уверен мъж,
звезди й свалях и нататък
потънахме в море от ръж.

 В рокле с две тънички презрамки,
такава – пъстра, от басма,
събу се, по сандали само,
целуваше ме и се смя.

Дори не съм я уговарял,
пламтеше слънцето над нас
и в августовската омара
с целувки й отвръщах аз,

а тя ми шепнеше в ухото
несвързано какво ли не,
излегната по гръб, защото
бях паднал аз на колене.

Отгоре гледаше ни сякаш
усмихнат и самият Бог
и в сухия крайречен пясък
затъна тежкият й кок.

Бе млада, твърде неспокойна
като внезапен летен дъжд –
 бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.

Осъмнах с нея гол в реката
и къпахме се дълго там,
преди да продължа нататък
отново беден, тъжен, сам.

На пътища обречен, мамя,
пристигам, губя се без вест,
ала заклех се да я браня,
да пазя женската й чест.

Водите времето си влачи,
където тъжно ме прокле,
и още чувам я как плаче
и да се върна ме зове...

АВТОРЪТ:

– Отсъствието не прощава; 
проклет дано да е мъжът
ожънал и засял случайно
и продължил по своя път!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 23 oct. 1979 – edited by 23 oct. 2019

–––

* Аз я отведох на реката;

бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж...

От "Невярната съпруга" на Федерико Гарсиа Лорка, бел.м.,tisss.