Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 10 юли 2019 г.

ПРОСТИ БЪЛГАРИ ПРОСТО СИ БЪБРЯТ

По повод текста ЗА МАЛКО СМЕ ТУК, НО БЪЛГАРИЯ Е ЗАВИНАГИ

ПРОСТИ БЪЛГАРИ
ПРОСТО СИ БЪБРЯТ

  Виктория Н.: – Интересно виждане. Е, вярно, и оптимистично, ама това мен ми е по-присъщо да обяснявам какви сме калпави хора.

  Георги К. Бояджиев: – Не сме калпави. Калпавите измежду нас са най-отгоре, плуват по течението като фекалии по Марица.

  В.Н.: – Е, тъй де. Ама много фекални станаха водите напоследък.

  Г.Б.: – Стойностните хора не бият на очи, а отродниците взеха връх.

  В.Н.: – За съжаление.

  Г.Б.: – Винаги е било тъй, не се коси.

  В.Н.: – Мани! Само у нас е баш такава мърлящина, и външно, и вътрешно: неоправени дворове, неоправени къщи...

  Г.Б.: – Няма "мани", кога са ни обрекли на удушаване като нация!

  В.Н.: – Когато ние сме позволили да ни обрекат и доброволно се подлагаме...

  Г.Б.: – Станислав Йежи Лец има афоризъм по този повод. "Тинята стигнала вече до очите ти? Тогава горе главата!"

  След като измежду майчините ми предци единият род е до корен изклан през Април 1876 от мюсюлмани в опожарена Перущица, а в Калугерово за назидание е публично заклан на мегдана 36-годишния ми прапрапрадядо Ангел Керемидов, не виждам как американски мекерета ще ми промият мозъка. Калугеровци са монаси, побягнали от бастисано Търново и устроили селище край горното течение на река Тополница. Подадинето ми за писане май иде от тези монаси.

  В.Н.: – Естествено, че няма как. Ни руски, ни американски!

  Г.Б.: – На дистанционното за алармата на колата съм си закачил ордена за храброст, връчен на баща ми, че едва 22-годишен през март на 1945 г. сам с лека картечница изтеглил фронтовата линия срещу немските части в Унгария с 300 м. Пълзешком между труповете на свои и немци, вадел от сандъчетата на убитите картечни ленти да зареди, а когато тръгнал на прибежки да се връща, неговите хора от ротата се ловяли на бас дали ще го убият или вече е убит. Пиу-пиу-пиу, говорел ми е, ей тъй, като оси куршумите пищели наоколо му, докато притичвал бежешком няколко метра и се хвърлял по очи в калната угар. И оживял.

  В.Н.: – Браво!

  Г.Б.: – От руснаците не се опасявам. Дето минали, освобождавали, съдействали да се организира държава. И тъй е не само в Централна Азия. Ако не знаеш, това е мисия, заложена от източноправославната религия. Да не бяха руснаците, с тебе щяхме вече да носим вероятно арабски имена. Като чуя турска или циганска реч, все едно червата ми се обръщат. Трябва човек да живее в близост до циганско гето, да разбере какъв ужас е всяка сутрин в пет да те буди воят на ислямския мюезин.

  В.Н.: – Не говоря за онези руснаци. Там спор няма. Говоря за Путин. Не съм съгласна ни с Тръмп, нито с Путин. Че все някой няма как да ни остави на мира.

  Г.Б.: – Прережем ли си кръвната връзка с Русия, обречени сме първо като държава, а след това – и като нация. Преди да познавам каквото и да било от великата Руска класическа литература, вече в IX клас на гимназията, по съвет на първия ми учител в журналистиката и литературата Никола Джоков (1934-2000)* детайлно не само четях, но се и учех на стил от американските нобелови лауреати Стайнбек, Хемингуей, Колдуел, по-късно – вече студент в университета, се учех и от Селинджър. Разкошни са американските писатели класици, но до един вървят в стъпките на великите руски класици Толстой, Достоевски, Чехов, Гогол, Тургенев и пр. Човеколюбието е приоритет на православието, за разлика от префасонираните евангелски тълкувания, които са в основата на католицизма и протестантството.

  В.Н.: – Къде го извъртя! Нали четеш какви ги плещят тук из фейса. Отдавна сме скъсали връзките си с Русия, сега можем единствено да застанем в надупена поза.

  Г.Б.: – Като си умен, защо си беден? Това е то същината на северноамериканския модел и стил. И оттам иде злото. Възгордяване, лакомия, хищничество, избиване на огромни множества хора – върху това се гради политиката на янките, манипулирани от детството си в гонене на успеха на всякаква цена. Личната изгода и напредък на една нация не е редно да се градят върху нещастието на милиони невинни. Поне това трябва да е ясно. Където са стъпили янките, настава грабеж и опустошение.

  В.Н.: – Ясно е на мислещия. Ама нация не се гради върху избиване на своите.

  Г.Б.: – Говориш за Путин и Тръмп по начин, страстно желан от манипулаторите в "нашите" не наши медии.

  В.Н.: – Говоря, че двамата си гледат единствено интересите и не им дреме ич за нас. Просто им трябват единствено нови територии.

  Г.Б.: – Нали знаеш, че там, където на невежия всичко му е ясно, за "мислещата тръстика" нещата са резултат от сложни взаимодействия.

  В.Н.: – Е, въпросът е коя ще надделее.

  Г.Б.: – Защо трябва да надделее Русия или пък Щатите! Това ли е решението?

  В.Н.: – Изобщо не е, ама ние нямаме избор.

  Г.Б.: – Янките са талантлива нация, но за носа ги води мощното еврейското лоби. Това им е проблемът.

  В.Н.: – С Европейския съюз я докарахме доникъде.

  Г.Б.: – Крайните мнения непременно грешат. Приобщаването на България към Евросъюза е успех.

  В.Н.: – Идеята е добра, но както винаги, изпълнението й е кофти. Ама с такива управници толкоз! Не говоря за присъединяването към Евросъюза като идея; то е единственото решение, което можехме да направим. Говоря за масовото крадене на европейски средства. Затова я докарахме дотук. Иначе България да е дръпнала пред всички останали държави в региона... Имаме такава богата история, че ако я направим туристическа дестинация, както си му е редът, няма да се отървем и от тълпи туристи, и от пари. Ама ядец, както обикновено!

  Г.Б.: – Споко! Хубавите работи не стават бързо. 

  Само че този успех тепърва има да го осмисляме. Защото след смъртта на Цар Борис ІІІ България няма нито дипломация като школа, ни национални приоритети, за разлика от Гърция и Сърбия, чиито политици и революционери още от 1830 г. следват преди всичко националния си интерес.

  В.Н.: – Е, то и да не съм спокойна, няма как да направя нещо по въпроса.

  Г.Б.: – Като в онази приказка, първо тече лайняната вода, после – калната, и така докато се пречисти реката.

  В.Н.: – Бая има да си почакаме.

  Г.Б.: – Само дано сме живи, когато България стане отново нормална държава с действащи, а не показни (за парлама) институции.

  Преди време чета за Атина как навсякъде там побили мраморни плочи с надпис, да речем: "На този камък е седял великият Омир" или "Това е реката Стикс от Древноелинската митология". А там ручейче цъцри... Обаче туристите кълват и на такава стръв. Това е да следваш националния си интерес и изгода. Древните траки, разбира се, са избутани далече нейде настрани, че да блесне Древноелинската цивилизация. Не мога да се сърдя на гърци, сърби, турци, които целенасочено са съсипвали всякакви доказателства за великото минало на България. Яд ме е на родните наши продажници с титли, и не само от днес и вчера, а от Освобождението насам. До Десети ноември същите, обслужвали руските имперски претенции върху историята ни, от Десети ноември насам пишат глупости по поръчка на американски и западноевропейски фондации, като "Америка за България", "Отворено общество" и пр.

  В.Н.: – Именно!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 24 uli 2017 – edited by 10 uli 2019
––––
* Вж. фотографията долу. Това е Джоката, журналист в някогашния пловдивски младежки вестник "Комсомолска искра", моят първи учител от 1963 до 1965 г. по публицистика, който пръв ме насочи към Северноамериканските писатели Хемингуей, Стайнбек, Колдуел. Никола Джоков, родом от град Септември, е същият, който по повод къс мой отзив от 1970 г. във вестник "Народна култура" за книгата "Етажерка" ме посочи на автора й известния поет и редактор в издателство "Христо Г. Данов" Иван Николов със сакралната фразичка "Ето го наемния убиец, който ти закла книгата". Бел.м., tisss.

1 коментар: