ЗА МАЛКО СМЕ ТУК, НО БЪЛГАРИЯ Е ЗАВИНАГИ

    ЗА МАЛКО СМЕ ТУК, НО БЪЛГАРИЯ Е ЗАВИНАГИ

    

  За малко сме тук, колкото да усетим Вселената наоколо и у нас. И с какви велики дела се занимаваме, моля! – да обидим, да нараним, да присвоим нещо, дето ще ни засити егоизма, тщеславието, да унижим и смачкаме изпречилия ни се пред очи. 

  Библейската притча като жанр е простичка и неукрасена материя, а крие страшна сила, която би ни послужила да се справим със суетата си. Безстрастно погледнат, животът е печал, болка и сълзи, затова избрах самоиронията, за да се спасявам от пристъпите меланхолия, обземаща ме при вида на прехласнал се от въображаемия си сияен лик посредствен наглец.

  Вероятно много са хубавите хора сред нас, българите; в последните десетилетия за съжаление не откривам нравствен ориентир за нацията ни. Ала вроденият у мен инатлив оптимизъм на българин по род и език с огромни кървави букви в небето ни под звездния флаг на USA ми крещи: Засега не откриваш. Засега! Някой е планирал да съсипе отечеството ти, но ти си длъжен да съхраниш поне паметта за България на честните българи, хора с мъжество и достойнство, един от които е и твоят баща простосмъртният мебелист-дърводелец. Като умираше обгорен, той не си позволи светът да узнае колко страда, не си позволи да хленчи и да се оплаква, а остана у теб еталон за българин и мярка за нещата в живота.

За малко виждате ни тук
и после няма да ни има,

след време на душевен смут
оставя всеки свое име

с две дати: раждане и смърт,
когато ще сме отлетели

далеч там някъде Отвъд 

материалните предели.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 23 uli 2017 – edited by 10 uli 2019