JEDEM DAS SEINE!

JEDEM DAS SEINE!*

  16.08.1998.

  Понятието "народ" дали не е изчерпваща се вече фикция в нравствената сфера? Според философията, няма добри и лоши народи. Насилено ми звучи например, че германците са стриктни и умозрителни, англичаните – мълчаливи традиционалисти и надменни консерватори, французите – жизнерадостни егоисти и прелюбодейци, турците – жестоки, мъдри и хора на рахата, гърците – пъргави, коварни и стиснати, власите – весели, нагли и крадливи, сърбите – юнаци в кръчмата и страхливци на бойното поле, а пък ние, българите – глупави, храбри и трудолюбиви. Ни едно от този род определения не отговаря на истината; всеизвестните характеристики са изработени вследствие конкретни исторически събития, дето някоя от посочените черти е избивала връх в образа на определена нация.

  Имаме работа с квалификации, внушени от политическите отношения между държавите, но произлязлото от сферите на дипломацията, както при адвокатската професия, все е измамно, понеже обслужва моментните интереси на група лица, а не обективната истина. Някъде в "Приключенията на добрия войник Швейк" (вж. изд. 1986, с. 93) Ярослав Хашек илюстрира отношението си към войната, като сбито предава разсъжденията на типичен симулант: "Познавах един нередовен учител математик, който не искаше да иде на фронта като артилерист и затова открадна часовника на един поручик, та да го пратят в гарнизонния затвор. Той постъпи така напълно съзнателно. Войната не му импонираше, не притежаваше за него никакъв чар. Да стреля по противника и убива с шрапнели и бомби също такива нещастни нередовни учители математици на отвъдната страна, той смяташе за идиотизъм".

  Емир Кустурица – бошнашки сърбин от Сараево, режисьорът на популярните с вакханалиите си в познатия ни балкански стил "Аризонска мечта" и "Ъндърграунд", два абсолютно касови филма, по повод кръвопролитията в бивша Югославия казва нещо от рода на: не ми пука за държава, която ме призовава да умра за нея. Когато напуща обхванатата от нацизма Германия през 1933 г., питат Алберт Айнщайн какво е за него Отечеството, и геният на ХХ век (което ще се разбере по-късно!), може би най-заразителният пример за готин човек в истинския смисъл на думата, отговаря: "Отечеството за мен е там, където мога пълноценно да работя". Космополитизъм** ли е това, или нещо по-дълбоко?

  Човекът е гол и сам пред своя бог, т.е. пред съвестта. Мирозданието – от Омир насам ни го внушават – включвало в себе си и войната. Войната произтичала от човешката ни природа, от генетично заложената у нас агресия... Пък си мисля: В човешката природа (ако успее да се пребори с невежеството и произтичащите от него Егоизъм, Лакомия и тяхното отроче Фанатизма) едва ли биха се появявали политиканстващи мракобеси, които да разпалват войни. Резкият тон, употребен в подходящ момент на подходящо място, предотвратява бъдещи унизителни схватки по въпроса кой е велик, кой – талантлив и перспективен. Но кой съм, че да давам оценки за това и онова!

  В частен разговор с Божидар Чапъров, археолог по специалност, докоснал се до златотканата багреница на император Константин, картотекирал хиляди тракийски могили и един от малцината у нас, реално знаещи каква напаст е иманярството... Та в разговор с този приятел преди около месец, самонадеяно рекох, че се чувствам уста, формулираща онова, дето масовият българин чувства и мисли, но не успява да го изрази в литературно подредени фрази. Нищо особено не съобщавам; тази мозайка от размишления – въобразявам си, е българският ни рефлекс към света и стойностите в живота. Това като да ми дава свободата да артикулирам по-рязко от общоприетото за bon ton***. Понеже всъщност не пиша от свое име – колкото и да съм изкушен, колкото и ограничен от обстоятелства, а пиша от името на средата, която ми е присъща, и тя е истинската ми родина, а не някаква си въображаема географска материя между Дунав и Беломорието, Черно море и Албанските чукари.

  Толкова сме подтиснати и обезверени! Единствено убежище за самочувствието ни е кристалният самоироничен трезв подход. Хайде стига, милозливи човечета от политическата менажерия; стига сте ни се надсмивали като да сме ви глупаците от цирка! Да, радваме ви се, дивим се на умелите ви салто-моралета, на артистичната лекота да жонглирате безумно с важни за нацията предмети. Овациите ни често ви съпровождат в звездния ви път; забравяте обаче, че останали сами с домочадието си в кухничката на делничните грижи, нам съвсем не ни е до вас. Плащаме редовно данъци и такси, радваме ви се известно време, докато трае най-интересната част, фиестата... как значи от какавидата се излюпва пъстрокрила политическа пеперуда, която впоследствие ще се окаже, разбира се, най-обикновен градински червей.

 Но сърцето на този народ е на друго място, не там, дето са бурните аплодисменти и френетичните овации с китки и национални копринени знамена. Делникът изобщо е труден тук, на Балканите. Много пот и вълнения от неплощаден вид имаме тук. А за нас сте бенгалски огън, празнична врява около коледната елха, мимолетна мечта за добрия Дядо Коледа: спортисти, туристи, лъже-артисти, зле купени журналисти, прекрасно изглеждащи мъже и жени с титла и фасон, сладкодумни професори или профани, обливащи с патетична пяна телевизионния екран (проф. Юлиян Вучков, да речем). И да оставим настрана как еди кой си бил свирел на саксофон, пък друг министър сам затварял бурканите с лютеница на жена си, трети построил верига от бензиностанции, четвърти за енти път си сменял любовницата, пети прописал на стари години тъпи римушки за запека на внука (проф. Огнян Герджиков), шести въртял далавера със съмнителни финансови посредници и малко го гръмнали, седми се вози в джип, дарен от благодарните мутренски босове на Илиянци. Ясно, все по-земни и по-земни изглеждате! Розовеете. Костюмите ви стоят все по-шик. Вдъхновението или угрижеността все по-естествено изглеждат върху изискания ви фасон. Ала какво общо имате вие, скъпи родни политици, с живота на този народ?

  Шмекерът става безпомощен, когато го ситуираш в реалностите на живота, или когато го извадиш от претенцията му, че живее и работи за нацията.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 2 uni 2019

___
* (нем.) Всекиму своето!
** В отрицателния вариант: отказ от националната независимост, култура, традиции. Според Речник на чуждите думи от 1978 г., с. 381-382, космополит ще да рече "гражданин на света", т.е. 1. Човек, загубил привързаността си към род и отечество...
*** (фр.) "Добрият тон". Бел.м., tisss.