КОГАТО НАЙ НЕ ОЧАКВАШ

Мъжът не живее по друг начин освен с религията и илюзиите си.*

КОГАТО НАЙ

НЕ ОЧАКВАШ

Самотник прекосява сам полето,

затрупано под януарски сняг,

денят – сумрачен, времето – проклето,

та иде му на глас да ревне чак.

Зарязала го милата женичка,

друг люби я, обичана със страст,

а него рогоносец ще наричат,

и с право, съгласил се бих и аз.

Върви самотен, мрачен през полето

и ето че насреща му жена,

изпратена му сякаш от Небето

сред тази белоснежна пелена.

Ресниците си оскрежени свежда,

нослето зачервено й стърчи

под смръщени от изненада вежди,

а и устата розова мълчи.

Не казва нищо, нищичко не казва,

но и какво ли трябва да рече,

освен да диша с плътната си пазва,

като сърна да рови със краче!

Спогледаха се двамата щастливи

и рече, вперил дръзките очи:

– От теб не виждам друга по-красива,

пък нека и ужасно да звучи!

Какво мъжът, изпаднал в тежка драма,

ли да помисли в онзи миг красив

при среща неочаквана със дама,

освен да го опише в мерен стих?

В носа кога вратата ти захлопнат,

приятелю – един от всички нас,

прескочил старата смърдяща локва,

очаквай, иде звездният ти шанс.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 dec. 2015 – edited by 6 uni 2019

–––

* Джакомо Леопарди (1798-1837), бел.м., tisss.