Мъжът не живее по друг начин освен с религията и илюзиите си.*
КОГАТО НАЙ
НЕ ОЧАКВАШ
Самотник прекосява сам полето,
затрупано под януарски сняг,
денят – сумрачен, времето – проклето,
та иде му на глас да ревне чак.
Зарязала го милата женичка,
друг люби я, обичана със страст,
а него рогоносец ще наричат,
и с право, съгласил се бих и аз.
Върви самотен, мрачен през полето
и ето че насреща му жена,
изпратена му сякаш от Небето
сред тази белоснежна пелена.
Ресниците си оскрежени свежда,
нослето зачервено й стърчи
под смръщени от изненада вежди,
а и устата розова мълчи.
Не казва нищо, нищичко не казва,
но и какво ли трябва да рече,
освен да диша с плътната си пазва,
като сърна да рови със краче!
Спогледаха се двамата щастливи
и рече, вперил дръзките очи:
– От теб не виждам друга по-красива,
пък нека и ужасно да звучи!
Какво мъжът, изпаднал в тежка драма,
ли да помисли в онзи миг красив
при среща неочаквана със дама,
освен да го опише в мерен стих?
В носа кога вратата ти захлопнат,
приятелю – един от всички нас,
прескочил старата смърдяща локва,
очаквай, иде звездният ти шанс.
–––
* Джакомо Леопарди (1798-1837), бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар