ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША

ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША

Ти обеща й Райските градини,

а в тръните от страст я насади;

сега и просяк нищ оттам да мине,

събужда похот в нейните гърди.

Умът от вино пивко се опива

и тя – вакханка след Онази нощ,

е трижди по-коварна и красива,

за този мъж проклет и много лош.

Вълната тъй към огъня се втурва

в страха си женски да го угаси

и в милото моме се ражда курва,

измамника обвила със коси.

Душата й не спира да мечтае,

щом похитителят обърне гръб,

че именно такъв – жесток, нехаен,

посял е семето на ад и скръб

и докато е жива ще го помни,

ще го примамва с нежния си глас –

изящна амфора, от глина стомна,

узряла за любов, разбита с бяс.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 25 dec. 2009 – edited by 5 uni 2019