НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

Тъй много е което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,

усмивката свенлива, въздишките стаени
и с длани как прикрива гърдите си от мене.

Едва я разсъблякох и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много,

и казах й ядосан да си върви самичка:
Любов нима ще прося, когато ме обичаш?

И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих, и беше тя такава –

податлива и мека, и странно мълчалива, 
като една пътека, прокарана във нива.

О, не един и двама след тази тиха драма
по нея ще минават, но мене ще ме няма!


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 15 sep. 2007 – edited by 23 maj 2019