ЗАПИСКИ ПО НАШИТЕ БЪЛГАРСКИ РАБОТИ

ЗАПИСКИ ПО НАШИТЕ БЪЛГАРСКИ РАБОТИ

  
  Чувам, ученичка, на която не преподавам, казала: "Бояджиев ли!... О-о, той е много зъл човек". Ами да, успокоявам се, ако дълго време живееш сред стадо, няма как у теб да не се събуди или рефлексът на куче-пазач, или инстинкт на хищник. Кучето-пазач е по-уязвимо от хищника. Хищникът пази единствено себе си; в неговите представи правилата не важат: може всякак да те нападне, и особено – в гръб, съобразява се единствено със собствената си природа. А да изброявам ли с колко неща се съобразява кучето-пазач и кого то пази: себе си или поверените му души?! Учителят обаче е много повече от куче-пазач; той носи светлината на представата ни за хармония между Човека и Небето.

  06.03.-19.06.2000.

 Текст за песен, който писах по основната мелодия от филма "ПТИЦИТЕ УМИРАТ САМИ". Музика на Манчини, от записите на Ричард Клайдерман "Специално за теб". Уча моите деветокласници да я пеят. https://www.youtube.com/watch?v=BjUXxWT_Fh4&list=RDBjUXxWT_Fh4&start_radio=1&t=92

ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ

Злото се радва, когато ни плаши,

о, как празнува, когато сме зли,

кучешки души по стъпките наши,

бърза в сърцето ни да се всели.

Виж небосвода, душата е птица,

на воля в небето тя с обич лети;

роден си да стигнеш чак до звездите,

Злото у себе си щом победиш.

Злото не знае какво е милост,

настръхнало, грозно кряска по нас,

по-силен обаче от злата му сила,

тупти на сърцето нежният глас.

  От същия бележник, записано нейде по улиците и спирките на Пловдив, докато – като шофьор на частно такси, допълващ мизерната си учителска заплата, очаквам някой клиент да ме наеме.

   08.03.1995.

  Нямам нищо против ниския ни жизнен стандарт тук, стига наоколо да не смърди на гузна съвест.

  Някои стоки за масовия българин са толкова скъпи, че притежаването им е вече сигурна улика за следователя (ако си е на мястото).

  В държавата докато бедните хранят гладните, най-заможните тарикати разпродават граденото от поколения българи преди нас. Ай, наивно съм си мислел, че Демокрация е преди всичко уважение към личността.

  С каква цел си турят килимчето с образа на Левски зад гърба и бюрото? Може би за да им пази завет, да не им духа.

 Кандидатите да управляват нацията ни се предлагат на всеки избор като добре узрели тикви на сергия. Естествено, избираме най-голямата тиква.

  А дали пък идеалът не е изключително по-грозен от действителността?

   18.03.1995.

  Нация все по-недоволна от себе си в никакъв случай не е нация с ниско самочувствие.

  Зад творбите на Вазов и Йовков прозира лицето на угрижения стопанин, зад творбите на Елин Пелин – лицето на ратая Андрешко. Обичаме ратая у себе си, защото сме нация от андрешковци-тарикати, или бъркам?

  На политиците ни им липсва търпение и великодушие към отсрещната страна. Покаянието у бившия член на БКП е лична работа; какво искате! – да си скубе косите насред площада ли?!

  Предпочитам ясните неща. "Народ", "комунизъм", "демокрация" за мен, българина, са абсолютно неясни, мътни понятия, омазани в лицемерие. 

  Ако някой си е противна персона, какво значение в коя партия членува, на чий гроб рони сълзи и пред коя икона пали свещи!

  Няма ли я съвестта, законът се заобикаля лесно, скок-подскок и готово!

  Кълнат се пак в Апостола Левски, че не е жив да ги прати по дяволите.

  Ако желаеш да проумееш подлеца, погледни към него с любов!

  Отвращението от онова, което наричаха у нас комунизъм, се изплесна в отвращение към онези, които тръгнаха да ни насъскват едни срещу други.

  На отрепката й е леко да си мени убежденията, отлично знае какво иска – пари, власт, слава. И да я галят по кратуната.

  За отношението ни към отминалото... И Византия, и Османската империя страшно много са ни отнели като от нация с дух; предстои обаче спокойно и трезво да обсъдим какво са ни дали, какви предимства сме получили.

  Омръзна ми да се боря с когото и да било, за когото и да било; искам и аз най-сетне да живея като човек в нормално общество, не сред фанатици.

  Който не е страдал, не знае да прощава; виж кои най-злостно квакат и си дерат гласовете по стъгдите на днешна България, па си отговори дали не са именно тези фалшивите страдалци!

  Преди години по поръчение свише ми наредиха да съчиня некролога на местен комунистически функционер, пловдивчанина Никола Балканджиев (1901-1973), човек от средите на най-бедните и унижените*. Курдисаха ме в запълнена от шкафове чак до тавана мижава канцеларийка с огромно като фурнаджийски тезгях бюро пред дебела папка с досието на починалия. И тогава, докато рових из документите му, ми просветна, че християнският Господ прощава, обаче Партията ни-каг-да! Бяха го наказвали, че проявил мекошавост – разбирай, проявявал състрадание пред жалбите на унижени бедни хора, изпаднали в критично положение.

  Антиподи – които едвам си се изтрайват, но губят смисъл един без друг. Политическата сцена у нас е пълна с антиподи – знае се даже кой кому от противниковия политически лагер е антипод. Цирк на тарикатите!

   26.03.1995.

  Ред в България – начин да разрушат естествената тъкан на живота.

  Априлското въстание от 1876 – трагичен опит да се ускори естественият ход на Българското национално узряване. И наместо българина-стопанин получил се вкисналият Бай-Ганьо, който шета из Европа, ама не личности.

  Бай-Ганьовци се явяват там, дето грубият материален интерес и личната изгода разрушават из основи достойнството и националната ни чест.

  Понякога епохата се оказва тясна две нищожества да се разминат (Иван Костов и Ахмед Доган са ми пред очи).

  Европа, към която се стремим, е стил, но и отношение към другия. Това още Алеко го е отчел с онази фраза: "Бе европейци сме, ама не съвсем".

  Наближава ли времето разбогателите се тарикати да пожелаят да бъдат възприемани от бедния българин като заможни, благи и хубави хора?

  Как да се справим с шупналата пяна от негодници! Храмът е препълнен до камбанарията с лицемерни муцуни. Както е било тук винаги, които ни ограбиха, най се натискат да защитават националната ни чест.

   12.04.1995.

  Понякога се учудвам колко ужасно си приличат противниците от двете страни на политическата фронтова линия. Да те принизи до своето низко ниво и манталитет е идея на всяко нищожество, не забравяй това!

  Дали гласовитият самохвалко, навирил показалеца си над множеството, не цели точно това – да паднеш до неговото ниво?

  Когато получаваш, без да си дал, Сатаната те кредитира.

   14.04.1995.

  Важно ми е не какво казват на висок глас, а какво премълчават. С много приказки нищо да не кажеш: Филип Димитров, Симеон Сакскобурготски – за това се иска талант, тренировки и обигран ум на школуван демагог.

  В името на демокрацията старателно унищожиха моралните стойности.

  Един и същ образ – футболиста Стоичков, настойчиво ни го представят за символ на националното ни достойнство, но отлично помня как ронеше сълзи и сополи над трупа на топ-мафиота Васил Илиев. Като българин по нрав и потекло, как да разбирам това, как да го преглътна! Не футболиста, човека имам предвид.

   19.05.1996.

  Защитник на народа не може да бъде политическа партия или коалиция, а единствено интелигенцията. Как ви се струва, това възможно ли е у нас?

  БСП (префасонираният образ на бившите т.нар. най-достойни рожби на нацията) ще си иде не когато реши политическият лъже-елит, а кога узрее съзнанието у обикновения българин. Вярвам в невежествената лакомия на разбогателите се бивши гробокопачи на капитализма; тя ще ни помогне да прогледнем като общество и нация.

  Демокрацията е преди всичко култура, ала култура придобива ли се за кратко и с преференции от свои хора във властта?

  Съм срещу соц.строителството на параклиси, черкви и манастири, като начин за оневиняване на престъпниците в моята ограбена България.

   02.06.1996.

  Днес ни уведомиха, че някой си Петър Стоянов**, пловдивски адвокат по бракоразводни дела, известен с прякора Пешо Петолевката, спечелил бил предварителните вътрешни избори за кандидат-президент от опозицията. Щастливият Петър в тесен кръг авери на чаша пиво и съратници в една от пловдивските хладни механи (според Иво х.Калчев, член на висшия орган в Демократическата партия на Стефан Савов) споделил, че най-доброто в случая бил фактът, че предизборната кампания щяла да докара клиенти в позападналата му адвокатска кантора.

  В това село, разбирай – в България, умните не знаят, здравите не могат, кметът е глух и сляп за местните неуредици, а попът не се разбира с Бог, но редовно Му кади тамян и пали владишки свещи пред иконата Му.

  За всеки пес-помияр светът е триединен – дивеч, кучки, господар.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

 

Plovdiv, 20 sep. 2015 – edited by 24 maj 2019

Илюстрация:

- Войникът на пост е дядо ми Борис Ненков Ангелов (1900-1972) – внук на Ангел от Керемидовия Калугеровски род (имената на Ангел и брат му Георги са върху паметната плоча на площада в днешното селище Калугерово сред имената на двайсетина четници от Хвърковатата чета на Георги Бенковски). Дядо ми Борис е син на загиналия през 1912 г. на фронта доброволец в Балканската война 36-годишния Ненко, който се зарекъл, че отива да отмъщава за поруганата чест на майка си Мария и за заклания на дръвник през 1876 г. баща Ангел Керемидов.

–––

* https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B5%D0%B2
** http://politika.bg/article?id=47302. Бел.м., tisss.