ЧЕРНА ПЕПЕРУДА

ЧЕРНА ПЕПЕРУДА

У тихия съсед отруден
на гости се яви смъртта
и на желязната врата
залепна черна пеперуда.

Пристигна по обяд една
раздрънкана кола и бледа
отпътува със съседа
угрижената му жена.

Цветя положихме на гроба,
тя плака доста, от сърце
и днес с разстроено лице
пое по пътя към завода.

Животът пак се втурна лудо,
за да забрави всички нас –
неясни в профил и анфас,
щом кацне черна пеперуда,

 най-близките ще се сберат,
да споменат едно и друго,
и сетне, като всяко чудо,
ще ни отмине този свят.

Сам нощем питам се, какво
остава, след като си идем –
низ добрини и куп обиди,
посято някое дърво

и цвете нежно под дървото;
пък другото е шум и прах,
суетна врява, детски смях,
от шлагер весел две-три ноти.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 6 uli 1980 – edited by 16 apr. 2019