МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ

МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ

В чест на Франсоа Вийон*

О вий, които целите сте в рани

и сълзите ви слънцето суши,

спомнете си, че дълго ще ни няма –

молете се за нашите души!

Животът миг е дяволски чудесен,

но и човек безкрайно да греши,

с по-възрастен да си учтив е лесно –

молете се за нашите души!

И ние бяхме дръзки и сърдити,

а с времето гневът ни се сниши,

затуй докато гледат ни очите –

молете се за нашите души!

Ветрецът докато косите роши

и любовта преградите руши,

нещата, значи, хич не са ни лоши –

молете се за нашите души!

Успехи, почести – суетна сладост

щом мярата човешка надвиши,

помнете, дълго няма да сте млади –

молете се за нашите души!

На възгорделия се за награда

съдбата костите му ще строши,

та прошка тук за всяка злост и гадост –

молете се за нашите души!

Лежат без дъх и просякът, и царят

и червей глозга черепа плешив,

щом времето едва око притваря –

молете се за нашите души!

Какъвто и да си е маловажно,

кой си, след тебе друг ще го реши;

на младия обесник тук ще кажа –

моли се и за нашите души!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 29 sep. 2008 – edited by 29 mar. 2019 

Илюстрации:

- Библейският воин Давид, под чиято сянка е писано стихотворението (горе);

- Според древния мит, Психея се влюбва в Ерос, без да го е видяла** (долу).
–––
* Франсоа Вийон (François Villon) – истинска фамилия дьо Монкорбие́ (de Montcorbier) или де Лож (des Loges), роден между 1 април 1431 и 19 април 1432 г. в Париж, годината и мястото на смъртта му са неизвестни (след 1463, но не по-късно от 1491 г.,) е първият признат поет на новото време след епохата на Средновековието, вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B0_%D0%92%D0%B8%D0%B9%D0%BE%D0%BD 
** Вж. http://garcia.patevoditel.bg/eros_psyche/index.html, бел.м., tisss.