ЩОМ ЗАТВОРЯ ШИРОКО ОЧИ

ЩОМ ЗАТВОРЯ ШИРОКО ОЧИ

Илюзии ме връхлитат като дъждовни облаци;
всичко блести и тъжи и е влажно полето;
планините дремят като войници на поход;
завоевател на света си усещам сърцето.

Всичко с теб ме сродява, ти си някъде тук;
за пръв път усещам, че съм си аз целият:
няма го онзи свирепият, вълчият студ
и всяко знойно момиче може да е Офелия.

Нищо-нищичко всъщност не ми е ясно за теб -
какъв е ароматът и вкусът на целувките ти,
косите привързваш с розов ширит или черен креп,
и колко дълбоко у себе си допускаш мъжете?

Нощем вали ли, не мога да не мисля все пак;
дъждът много старателно полира дърветата;
навън е унило като в купе на нощен влак
и за всичко това причината е само у теб.

Някъде съм те виждал, зная; вече познато ми е
това чувство, което наранява като нож и стрела;
лежал съм с теб, без да сме били скъпи приятели,
ала ти отдавна (не знам защо) влюбена си била.

Вместо богоявленски снежец, дъжд вали -
на времето да му имам капризите!
Влюбя ли се, да знаеш, силно ще те заболи
и ще съжаляваш, че изобщо си ме виждала.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 12 jan.2019