ТЯ НЯКОГА
МИ БЕ ЛЮБИМА
Онази, дето ме обикна и със лошотиите ми свикна,
и никога не ме прокле,
на вид със нищо не блестеше и сякаш не момиче беше,
ала готово да ме брани кокошле.
За мен какво ли не направи сред хора зли и с кофти нрави,
когато хващаше ме бяс;
когато боледувах, бдеше, за мен хранител-ангел беше
и с думи кротки ме тешеше в труден час.
Не Лаура, Лора, Мина… Откак самичка си замина,
тъй както и сама дойде,
години доста оттогава, ала от нея ми остава
най-скъпото за мъж достоен – дете.
и никога не ме прокле,
на вид със нищо не блестеше и сякаш не момиче беше,
ала готово да ме брани кокошле.
За мен какво ли не направи сред хора зли и с кофти нрави,
когато хващаше ме бяс;
когато боледувах, бдеше, за мен хранител-ангел беше
и с думи кротки ме тешеше в труден час.
Не Лаура, Лора, Мина… Откак самичка си замина,
тъй както и сама дойде,
години доста оттогава, ала от нея ми остава
най-скъпото за мъж достоен – дете.
Любов ли? Любовта отлита, понякога и без да пита,
порадвай й се как расте,
как разцъфтява като цвете сред калта и дъждовете,
ала дали желае да ти роди дете?
Ний всичките сме хора разни, но често скитаме се празни,
а уж изпълнени с мечти,
ала за да поникне цвете от бурите и ветровете,
не гледай само туй, което… блести!
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар