Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 9 декември 2018 г.

Факти – МОЯТА КРЕПКА ВЯРА В МЕДИЦИНАТА

МОЯТА КРЕПКА ВЯРА 
В МЕДИЦИНАТА

  Студент в първи курс, едва отслужил и сбогувал се с казармата, където всичко ми е било по график и според шестте устава, след началния стрес от живота на абсолютно свободен в София, след първите няколко месеца д-р Хекимов от пловдивската ни клиника на улица Перущица откри, че съм развил... ишиас. Предписа ми пиринал и да се явя пак при него на преглед. Десет дни съвестно пих пиринала, ала промяна, както казват турците, йок. И тогава взех нещата в свои ръце: заебах пиринала и лекаря, и рецептите, тръгнах всеки ден да тичам до Гребната база и обратно. Ишиасът изчезна яко дим, пък имам някои подозрения, че може и да не е бил ишиас.

  Преди години на 26-годишната ми съпруга с епилепсия от тип grand mal, последица от травма – леля й Живка изпуснала 6-месечното бебче върху плочника, господа докторите от няколкото клиники във Варна и Пловдив предписваха фенобарбитал (забранен днес) и унгарското сацерно. Ефект – нула. Година и половина период без лекарства, живот без стрес, с чести излети край реката и по магазините, и о, чудо! – припадъците престанаха. Година и половина живяхме без рецепти, без лекарства и без припадъци.

  Хирург с дългогодишна практика при следобедно кафе и бира с мухабет в мъжка приятелска компания обяви сентенция, която ми стана повече от обеца на ухото: "Първата операция правим да разберем какъв е процесът вътре. Всички последващи операции се налагат, за да оправим, доколкото можем, нанесените от скалпела жестоки поражения. Затова операция само в краен случай и след консултация минимум с няколко медицински екипа, които нямат никаква връзка помежду си".

  Лекари ли! Петдесет дни майка ми в шейсет и третата си година лежа и я изследваха в най-модерната ни пловдивска, обзаведена само със западна медицинска техника клиника, и като не откриха защо й е зле, в деня, когато екипът реши, че е здрава, само организмът й е износен, та на следния ден да ида да си я прибера, и тя взе, че издъхна. Пила плодов сок, повърнала кръв; бях там, когато вече я подготвяха за операция на по-горния етаж, та така, след три и половина часа операция, без да излезе от упойка, същата вечер в десет и половина вече не била между живите.

  Да разправям ли още и още, и още... Да ви убеждавам в крепката си вяра в съвременната ни родна медицина, в лекарската и аптекарската гилдия? Знаехте ли, че при хирургическа операция грижа на една от асистиращите мед. сестри е да брои инструментите след заключителното тропосване? И аз не знаех... Хлъцнах, когато много, ама много близък човек ме светна, че след операция случвало й се е рентгенът да открие я ножица, я скалпел, я друга лъскава метална джаджа, зашита в карантиите на пациента.

  Бъдете здрави, много приятно е да си здрав. Забелязал съм, че влюбен и непукист, кой знае защо, не боледуват. Мен па що ли ми пука, като знам, че всички ще умрем?

ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ

  – Да, бе...! Само лекарите са некадърни. Всички останали са светила на науката. Еле па учителите... Иначе, и аз мразя да ходя на лекар.

  – Отдавна съм бесен на мнозинството лекари и даскали, изпълнители на предписания, които официалната медицина и образователната ни система днес произвеждат.

  – И аз. Но няма да си позволя да плюя ни по едните, нито по другите.

  – На твое място също бих бил пристрастен заради баща си, но баща ти е бил вероятно едно от изключенията.

  – Баща ми приемаше лично съдбата на всеки свой пациент, пред кабинета му винаги имаше опашка от хора.

  – Лекари буквално убили моята баба Невена, която издъхна в болницата едва 56-годишна. Биели й инжекции гликоза, когато тя развила скоротечна захарна болест точно там, в пазарджишката болница.

  – Ужас.

  – Моя си проблем с медицина, аптеки, рецепти и прочие предписания от авторитети реших, когато се отказах от техните услуги. Не пия лекарства, при лекар ако се наложи да отида, отивам само да се консултирам и нищо повече.

  – Човек понякога няма избор, та се налага да им ползвам услугите. Ама то е защото не се вземам в ръце и не започна една яка диета.

  – 50 (петдесет) дни в най-модерната пловдивска болница с най-модерна за 1988 г. апаратура, осигурена от съпруга на сестра ми Кирил Захариев, който внасяше по второ направление* всичките им медицински джаджи, изследваха майка ми, и нищо не й откриха идиотите. Баща ми, който можеше да бъде жив сега, също лекари некадърници убиха.

  – Баща ти щом е бил с изгаряния, не е било сигурно какви ще да са били последствията.

  – С 30 % обгаряния, след като горя в новата си жигула, го държаха шест дни в болнична стая, където санитарка над главата му метеше паяжините от тавана.

  – Ужас. Мизерията е повсеместна.

  – На него, който органически не понасяше цигани заради мръсотията им, циганка санитарка му седнала до главата, топяла в паница вода памучен тампон, почиствала му лицето, устата. Нощта, преди да го съпроводим с един раздрънкан жук – военна линейка, до софийската клиника Пирогов, станал посреднощ от леглото, както бил на системи, и като нямало кой да му отвори, кой да му обърне внимание, клекнал и се изсрал край вратата. Молеше ме да му занеса стъкленото шишенце от лимонада с вода, която държал в хладилника у дома. Че не му даваха вода да пие, кой знае защо.

  – Ужас.

  – В болничната му стая имаше три легла. Вдясно от него умря момичето, което горяло на сватбата си, след като булчинската й рокля се подпалила от горящите свещи при църковния ритуал в Бачковския манастир. Отляво на баща ми бе 24-годишен автосервизен работник, който първи от тримата умря, след като бяха сложили стол в леглото зад гърба му, за да е седнал, не легнал, че болките му бяха страшни. Обгорял в канала на автосервиза, докато източвал бензина от повредена кола – негов колега зафучил фаса от цигарата си в канала край кофата с бензин.

  Трима души в една стая на клиниката по изгаряне към ВМИ** в Пловдив, и аз всеки ден по два пъти ходех да си говоря с баща ми, първо при жена ми, която лежеше точно тогава в психиатричната клиника Корсаков само на петдесетина метра над клиниката по изгаряния, след като направи опит да се самоубие с хапчета фенобарбитал. И смяташ, че имам основания да обичам лекарите и медицината, и аптеките им. Знаеш, предполагам, онази приказчица за лекарите: Оживелите хвалят, мъртвите мълчат. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 7 dec. 2013 – edited by 9 dec. 2018
–––
По второ направление, ще рече: купена с долари от западен производител. 
** Висш медицински институт в Пловдив. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар