СВЕТЛИНАТА
В ТВОИТЕ ОЧИ
Очите ти зелени, Боже мой, очите ти зелени...
Кой казва, че не съм ти свой, а ти не си за мене!
У мене – ветрища, мъгли, хиляда дяволи у мене;
у тебе – слънце, дъжд вали, и две очи големи.
По път скалист едва вървя и питам най-смирено:
защо, защо едва сега, защо тъй ненавреме?
Пред мене – ангелски очи, изящни, притаени.
У мене дяволски звучи: Не ти е позволено!
Макар опасностите тук, макар и сто забрани неми,
откривам като че напук трева да никне в мене.
Кой казва, че не съм ти свой, а ти не си за мене!
У мене – ветрища, мъгли, хиляда дяволи у мене;
у тебе – слънце, дъжд вали, и две очи големи.
По път скалист едва вървя и питам най-смирено:
защо, защо едва сега, защо тъй ненавреме?
Пред мене – ангелски очи, изящни, притаени.
У мене дяволски звучи: Не ти е позволено!
Макар опасностите тук, макар и сто забрани неми,
откривам като че напук трева да никне в мене.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 13 sep. 2011 – еdited by 5 dec. 2018
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар