Ars Poetica – НА ПЕРОНА

Тъй тихо е навън, тъй бяло!

Здрависах се със мойте мъртъвци.*

НА ПЕРОНА

Отмина нейде с лятото на този ден сърцевината жълта,
като жълтък в мъглата слънцето клони на Запад,
ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълта
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.

Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара,
разтъпкваме се – няколко връстници по перона,
и Пловдивската, боядисана във охра, тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.

Къде да идем, като иде пак неделя и отминал влакът,
отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива – неугледни, изгладнели чакат
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа!

Животът е това, дотук май поиграхме си доволно,
опитахме от всичко и не беше никак скучно,
днес купих си за зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.


Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 16 noe. 2007 – edited by 5 dec. 2018

____
* От едноименното стихотворение на Соня Пехльова. Бел.м., tisss.