Тъй тихо е навън, тъй бяло!
Здрависах се със мойте мъртъвци.*
НА ПЕРОНА
Отмина нейде с лятото на този ден сърцевината жълта,
като жълтък в мъглата слънцето клони на Запад,
ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълта
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.
Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара,
разтъпкваме се – няколко връстници по перона,
и Пловдивската, боядисана във охра, тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.
Къде да идем, като иде пак неделя и отминал влакът,
отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива – неугледни, изгладнели чакат
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа!
Животът е това, дотук май поиграхме си доволно,
опитахме от всичко и не беше никак скучно,
днес купих си за зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Отмина нейде с лятото на този ден сърцевината жълта,
като жълтък в мъглата слънцето клони на Запад,
ветрец косите роши пак, устата хладен въздух гълта
и детски пръстчета небето с шоколад и восък цапат.
Вагоните изнизаха се зад завоя покрай фабриката стара,
разтъпкваме се – няколко връстници по перона,
и Пловдивската, боядисана във охра, тъжна гара
край нас на купища изсъхналата шума гони.
Къде да идем, като иде пак неделя и отминал влакът,
отсреща в закусвалнята сервират люта супа
и като нас такива – неугледни, изгладнели чакат
и всеки във балтона си се сврял като в хралупа!
Животът е това, дотук май поиграхме си доволно,
опитахме от всичко и не беше никак скучно,
днес купих си за зимата едно червено поло
и смятам да се върна в себе си и да си врътна ключа.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 16 noe. 2007 – edited by 5 dec. 2018
____
* От едноименното стихотворение на Соня Пехльова. Бел.м., tisss.
* От едноименното стихотворение на Соня Пехльова. Бел.м., tisss.
Няма коментари:
Публикуване на коментар