Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 8 декември 2018 г.

Публицистика – ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (9.)

      Богат е, казва, пък го не пита
      колко е души изгорил живи,
      сироти колко той е ограбил
      и пред олтарят бога измамил
      с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
      И на обществен тоя мъчител
      и поп, и черква с вяра слугуват...*

ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛИТЕ (9.)

     Продължение
   25.08.1997.

   Из Евангелие от Матея. Непротивенето на Злото според внушение на Иисус е в действителност фина психологическа атака, чиято цел е:
    - първо – да отнеме инициативата от извършителя на зло;
    - второ – налагане на Добро чрез кротост и смирение. Така мидата превръща в бисер песъчинката, която й причинява страдание, т.е.
    - трето – от делата на Злото (не чрез противостоене) се ползва вече вложената енергия, която се преобразува в качествено противоположно, като резултат.
  Операция, която следва идея носителят на Зло да се окаже впримчен от своята Злост, а страдащият се извисява в духовността като движеща, творческа сила.

  Дали то не е предистория на диалектическото единство на противоречията, на схващането за неделимостта на света и взаимната обусловеност между Добро и Зло, между покой и действие, между хармония и идея?

  Размишлявайки, стигаме до двете начала в човешката ни природа:
    - мъжкото начало, което е активно, агресивно, оплодяващо; и
    - женското начало, привидно пасивно, отстъпчиво и раждащо.

  И по-нататък. Отсъствието на Зло би превърнало света ни в блато. Фактически Злото – в контекста на християнската философия, е импулс за творческа мисия. Взривяването на българската държавност отвътре, като Зло, е типичен повод за активизиране на духовните съпротивителни енергии в лоното на нацията. Покрай разбойническото разграбване на съграденото от цял народ "хубавите хора" чрез лукановци, иван-костовци, илия-павловци и прочие постигнаха нещо, немислимо доскоро – обеднелият и наплашен народ в нещастието си започва да се осъзнава около духовните начала на Българщината. Мародерите – като търтеите в пчелните семейства, веднъж извършили своето (нравствена разруха, разпродаване не само на България, но и на младото поколение български граждани), вероятно ще бъдат изтласкани или всмукани от набиращия постепенно инерция процес на държавно строителство и духовно пречистване на нацията.


  "А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом"... Извадена от контекста в гл. 6, ст. 3-4, фразата променя диаметрално смисъла си – образец, пример за една от манипулациите на атеистичната агитация срещу изводите в Свещената книга. Библията е летопис на зараждащото се съзнание у мислещия, чието развитие не приключва с финала на Евангелието и Деяния апостолови, а носи проекция за по-нататъшно творчество. Според логиката на Иисус, остави циреят да набере, и той сам ще се пукне; лошата идея сама ще се обори. Има го това мнение и у Маркс, той казва: остави една идея да се осъществи докрай, и тя сама ще се опровергае. Но обобщавайки, Карл Маркс преобръща християнската теза, според която Доброто е по-силно. За Маркс Добро и Зло са равностойни антагонисти.

   26.08.1997.

   Днес е годишнина от смъртта на дядо ми Борис. В моите представи той е Йоан Предтеча с грубата нежност и жизнената сила и величие да се противопоставя на всичко и всички, за да съгради по свой си начин и убеждения храм с правилата на нравствеността, където Чест и Достойнство царуват.



  Този мой предтеча ми е един от събеседниците, когато съм притеснен. Не съм го запомнил да пали свещ, чело пред иконите да бие; лъх на орна земя и звън не на черковни камбани, а простичка песен на чучулига, стипчив мирис на пот и конски тор, аромат на зрели ягоди и череши, ухание на пърлена свинска четина, лаят на ловни кучета и какво ли още не от зората на моя живот ми е наследство и сила от този много скъп на сърцето ми труженик. И почти библейския завет от него. Този гневен и нежен, и неспокоен работник във всичките си грехове – а без съмнение е бил доста грешен, успял да отгледа и възпита четири щерки и син чрез труд, труд и труд. Богатството му не е пай от разбойнически грабеж; животът му ми внушава, че честно придобитото съхранено имане е основа на националното ни самочувствие.
  Ако българинът днес е толкова унижен пред чужденци натрапници, то е защото марксизмът и болшевизмът, като идеология, на практика ни превърнаха в нация от ратаи. Първата грижа на новите властници след Девети (ІХ.1944.) бе да унищожат първо интелигенцията, обвинявайки я в предателство, да съсипят българина като стопанин, обвинявайки го в егоизъм, независимо че този човек сбирал имота си с предприемчивост и със собствения труд и труда на цялата си челяд. 

  Родени след войната, учеха ни да уважаваме държавата за сметка на рода и себе си, бедността да приемаме за качество, а самоотрицанието да ни главозамайва. Е, може ли държавата да бъде своя за наемници, ратаи, бедняци! Селяните масово крадяха от своето, от т.нар. обща, кооперативна собственост, работеха калпаво или – отскубнати насила от рода, от имота, от корена си, търчаха към големите обекти на Републиката, пилееха се по градовете.
  
  Моите връстници от село притичват по празник да поработват върху върнатите им наследствени нивици и завистливо заничат към лъскавеещите придобивки на Западния свят. Те – и аз в това число, са осъдени да си умрат с ратайско съзнание, подигайки се на пръсти иззад крепостните зидове на благоденстваща Европа. Да потрошиш сто-сто и петдесет хиляди лева** в луксозно място, създадено за богати тузари, които не си знаят парите, да се метнеш зад волана на прескъп мощен автомобил с цената на куп лишения и заеми, това е днес тъпата ни мечта.

  Нещо болнаво, нещо сбъркано виждам в манията да се покажем богати, когато не сме богати, да се срамуваме от българския си нрав, да се изпедепцаме с чужда външност и с чуждоезични, не български имена. И ми идва на ум писаното от Данко – Йордан Кръчмаров (1948-1986) от село Гурково край Балчик, приятел и блестящ поет:

           На масата – гръбнак от риба.
           Вода и хляб. И сол.
           Щурецът тихичко засвирва
           с цигулката под селския ми трон.
           Разчупвам хляба... Тихо шепна
           молитвата на моя род –
           за здраве, дъжд, за есен светла,
           за честен хляб. И за живот.

   Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 9 dec. 2018
___
* От стих. "Борба" на Христо Ботев (дошъл с името си, роден по стар стил на 25.XII.1847-1876).

** По тогавашния курс на лева. Бел.м., tisss. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар