Публицистика – ИНТЕРЕСУВАТ МЕ АБСУРДИТЕ (2.)

     Според древните елини, Вярата е божествена лудост. 

     Според Сьорен Киркегор, Абсурдът е обект на вярата. 
     De profundis ad te, Domine, clamavi!*

ИНТЕРЕСУВАТ МЕ АБСУРДИТЕ! (2.)

   05.05.2001., продължение

  Тема: Какво става в триъгълника Авраам** -Сарра-слугата Елиезер? 

    

  Ап. Петър на три пъти се отрича от Иисус, на три пъти предава Вярата, в която се е клел; тези отричания рушат ли човешкото му величие? Бащата от библейската притча отредил за Блудния син почетното място до себе си край празничната трапеза, говори пред сбралите се такива едни – знак, че като стопанин, което значи духовен наставник на челядта, е щастлив: "Тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери"***.

  Редя думи, като че ли адвокатствам за себе си. А кой може да управлява сънищата! Не изпитвам вина: плътта е слаба и няма смисъл да се отрича слабостта й. Да, огромна сила съдържа нравственото, което всъщност е солидната основа на истинската любов. Опрощаването на греха обаче иде само след покаяние. Покаянието свързва далеч по-здраво чрез жеста на опрощаващия. Но развратниците и онези, които никога не били грешили, според собствените им уверения, не знаят това. Грехът е най-сигурното средство за трупане на опит – да, трупане на тъга е то, но и трупане на предимства от страна на силната (т.е. нравствената) страна, в какъвто и да е случай от реалния живот на духа в плътта. 

  Който не е бил в греха, не разбира живота.

  Мъдър един евреин – Барух Спиноза****, си пожелава: "Не за да осмивам човешките достойнства и не за да ги оплаквам, ни да ги проклинам, а да ги разбирам". Сънят ми от тази сутрин – точно в навечерието на Гергьовден, може и по друг начин да се тълкува: не от гледна точка грях-нравственост, а от гледна точка целесъобразност, необходимост, реални изгоди. И това тълкуване отключва бесове и страсти, които цивилизацията ни цял живот човеколюбиво подтиска у всекиго от нас. 

  Въображението сега развихря низ от сюжети на необуздани пиршества, дионисиевско опиянение, втурване в непредвидимата джунгла дълбоко у нас. Няма задръжки. Няма условности, няма уговорки или увещания. Няма съобразяване с никого другиго освен с животинския нагон: тя Самката и той Самецът. Какви пиршества и ритуали в чест на плътта и тленното, но и на жизненото у нас са това! 

  Добре, но колко време може тъй да се живее?

  От друг зрителен ъгъл, дали Природата не цели точно това: оплождане и Сбогом, скъпи, беше ми приятно! – отместила е вниманието, грижата си към Онзи трети, който следва да се роди от това съвкупление между тези двама?

  "Някой станал велик, когато чакал възможното, друг – когато очаквал вечното; но онзи, който е очаквал невъзможното, е по-велик от всички... Онзи, който се е борил със света, става велик чрез покоряването му, а онзи, който се е борил с бога, става най-велик от всички. Авраам е най-велик от всички, велик с онази мощ, чиято сила е безсилието, велик чрез онази мъдрост, чиято тайна е глупостта, велик с онази надежда, чиято форма е лудостта, велик чрез любовта, която мрази себе си" – гърми страховито шепотът на Киркегор*****.

  Интересуват ме абсурдите не в отношението между човека и Бога, а в отношението на човека към самия себе си. В разни пластове на моето Аз властват различни императиви. Проблемът е кое от тези едновременни съществования, оформящи общата представа и форма на личното ми Аз, е водещо. Човекът не е монолит; най-чаровното човешко качество може би е склонността да изненадва, да изневерява на себе си, или да изскача извън строгите рамки и от граничните ровове, пълни с кървава каша, да се променя – оставайки, въпреки това, един и същ, а по-точно казано – в неизменния си статус на огъвана от ветровете крехка мислеща тръстика. 

  Лесно е да обвиниш грешника; а непосилно е понякога да разберем как така бил сварен неподготвен: гол и беззащитен срещу изкушението да се възползва, срещу егоизма си, срещу тъпата алчност и грандомания, като основна част от нашия човешки характер. Преживял греха насън, виждам своето любимо момиче по-красиво, по-страстно и с повече обич отпреди. Завръщам се като оцелял корабокрушенец в старото родно пристанище, по-жив откогато и да било. 

  И въпреки това, и въпреки това... Простичко казано, никога не знаеш!

    * * *

  На картонче с квадратен отвор, за да отделям една шахматна задача от друга, докато вися над шахматното табло в хола си, съм сложил надпис: "Животът е игра на случая". Случайно един-едничък от четири милиарда сперматозоиди се оказал в яйцеклетката – сред четирите милиарда точно победителят е всмуканият в лоното й Аз, който се оказал и единствената осъществена възможност; ура! – може да изкрещи всеки от нас, дето сме родени на тази планета. 

  Моята свобода генетически произтича от най-случайното. Нямам вина, че съм се оказал на онова място в подходящия миг с подходящите свои качества и слабости, и точно аз съм се оказал Победителят.

  "Човекът, според Киркегор, е същество трагически самотно и трагически обречено. Киркегор се противопоставя на всеки опит да бъде отстранена свободата като съпричинител на историческото развитие. Човешката ни история трябва да се разглежда не от гледище на необходимостта, както прави това Хегел, а единствено от гледище на случайността и свободата. Необходимостта затова е необходимост, защото подчинява свободата и се отнася към нея като своя форма, докато Случайността именно като случайност, като независима, необусловена и непредвидима, естествено произтича от свободата и се оказва нейна форма. (...) Философията на Киркегор е всъщност хомоцентрична – човекът е нейната изходна точка, неин център и нейната крайна цел"****** (...за изследване, бих добавил! – бел.м., tisss).

  Но датският философ прекалява. Защо ли му е да стига толкова далече?Случайно на пръв поглед някой си мъж обладава, или бил обладан от 17-годишно девойче. Да позволи да се случи това, все пак не е случайност, а въпрос на избор... избор, макар и между два огъня – изкушен от младата дама, но и от собствените си бесове Сласт, Похот, Егоизъм, Честолюбие. За избора, каквото и post factum да рече, носи отговорност, следователно случайното няма как да го оневини. 

  В човешкото общежитие-общебитие състоянията извън контрол са short cut към ада у самите нас.

   БЕЛЕЖКА

  Самият Киркегор******* е цяла една категория философия и писателство. Една от най-интересните личности на Европа – такъв бил приживе, такъв е и в наши дни. Животът му е твърде кратък, изпълнен с размишления за себе си и за човека, като самостоятелен, завършен свят. Утвърждаването му е белязано от велика страст, за която сам той пише. Впечатленията си от Дания и датчаните от онова време Киркегор вгражда дълбоко в своите творби. Идеите му са пряко повлияни от случващото се непосредствено около него: от нрава на баща му, от разтрогнатата връзка с Регине Олсен, от състоянието на християнската вяра по онова време.

  Киркегор е философ, но и поет. Формите, в които обвива разсъжденията си, възгледите си за живота, упоритият стремеж към себевъзвишението и волята като двигател на това търсене са изящни и недостижими по своята поетичност. Поетическата измислица, отбелязва Киркегор в своя дневник, ме завладява, когато започна да пиша. "Или-или" излиза през 1843 г. Това издание от 800 страници е част от много по-обширен план. То е само увод към неговите размишления – епичната творба, с която начева устремната кариера на самороден талант, който пръв поглежда в човешката същност.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 20 dec. 2018

Илюстрации:

- Сьорен Киркегор – философът-поет, надникнал в бездната (горе);

- 1983, летен лагер Бойково, с художника Пламен Желязков (долу).

___
* Лат.: От бездната, Господи, те призовавам! 
** Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BC 
*** Лука, 15-24.
**** Бенедикт Спиноза (1632-1677), из "Политически трактат". 
***** "Страх и трепет", Сьорен Киркегор (1813-1855), из "Дневник на прелъстителя". 
****** Исак Паси, цит.съч., с. 51. 

******* Вж. Увод към Сьорен Киркегор, част I – За естетиката, етиката и себереализацията на индивида в "Или-или" (ЕNTEN-ELLER, 1843 г.), изд. "Захарий. Стоянов" в превод на Стефан Начев. Бел.м., tisss.