ТАТКО МОЙ,
ТИ, КОЙТО НЕ СИ
НА НЕБЕТО!
Снимката е от август в местността Юндола сред Родопите, когато бях само на 25, а той – на два пъти по 25. Не знам по-точен еталон за оценка на личности и събития от неговото мълчаливо присъствие в живота ми след смъртта му. Татко мой, ти който не си на небето – и точно заради това си ми пример за човек с достойнство. Отиде си, без да правиш драми, без да създаваш смут около себе си. Когато те погребвахме, гробарят – вероятно изненадан, че лицето ти беше покрито с парче тензух, отметна със замах тензуха, и като видя обгореното ти почерняло от огъня лице, се извърна и се изплю. Това ми е достатъчно да знам, че най-висшето и най-мизерното винаги крачат ръка за ръка. Просто такъв е животът!
Между другото, когато щатният фотограф на пловдивския Дом на армията, прие да ми извади от негатив твоя снимка за надгробната плоча, и на следната сутрин, както се бяхме уговорили, отидох да прибера негатива, излезе жена му – чудесна дама на средна възраст, която ми подаде целулоидна плака с образа на баща ми: "Той още спи – каза, – защото до три часа снощи си е вадил очите с тази плака". След два дена, когато се видяхме с Фучански и попитах какво му дължа, рече ми: "Снимал съм досега стотици, хиляди лица, но за първи път срещам лице с толкова силно излъчване. Твоят баща трябва да е бил необикновена личност. Нищо не ми дължиш, за мен беше предизвикателство да извадя точно това излъчване върху плаката".
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 24 noe. 2018
Plovdiv, edited by 24 noe. 2018
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар