Ars Poetica – ДУЕНДЕ

ДУЕНДЕ

Какво вълнуващо преживяване,
каква красива рамка са косите
за твоето лице,
любима.
И не зная
захласът откъде ли иде този ден.
Товарът непосилен на четвъртък,
петък, събота и неделя
стягам,
изкачвам се по хълбока на вечерта
в сряда – смирен и хитър,

подъл като индианец,
който се преструва на заспал.

И защо ли това хитруване

и преструвките ми, като не успявам
сам себе си да опазя
от себе си и очите... ах, очите ми,
плувнали по реката надолу,
бъбриво всичко ти казват.

Каква нежна приказка си, любима!
Посегна ли, страх ме е
да не те разруша, да не съсипя
този нежен образ, и тогава
дали всичко няма да се разпадне
на делнична пепел,
дали грак на смехове няма
да ме затрупва цяла нощ и
вторникът ще ми се види черен?

Как ненужно е да знаем всичко
един за друг!
Предпочитам да те виждам как минаваш
горда и шията източена да знам,
че знак е, и – вирната, брадичката
с полуоткрехнатите устни,
и носът – незабележимо 

като въздишка скършен,
да ми говорят: 

– Спри! Недей разваляй илюзията.
Днес, човеко, е твоят Свети Понеделник.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 23 noe. 2018

___

* От сб. "Кардиф", изд. 1998 г.,бел.м., tisss.