Ars Poetica – НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ

Тъй много е което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,

с усмивката свенлива, с въздишките стаени
как с дланите прикрива гърдите си от мене.

Едва я разсъблякох; и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много

и казах й ядосан да си върви самичка:
"Любов нима ще прося, когато ме обичаш!"

И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих, и беше тя такава –

податлива и мека, и странно мълчалива, 
като една пътека, прокарана сред нива.

О, не един и двама след тази тиха драма
по нея ще минават, но мене ще ме няма.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 15 sep. 2007 – edited by 20 noe. 2018