Ars Poetica – ГЕРБЕРЪТ

  Този ден от годината ми е особено мил, връща ме към спомен от 1991 г., като начало на авантюра, продължила десет години. Личен празник. Дали когато изгубиш любима, разбираш какъв щастливец си бил?

ГЕРБЕРЪТ

На Д. Хофман

Царица е розата – излъчва печал
и богатства, които не съм преживял.
Карамфилът е скучен любовник проклет.
Нарцисът носи душа на поет.
Полюшван от вятър, макът в полето
навява ми спомени детски в сърцето.
Синчецът следи маргаритката бяла
както оченце – мома напращяла.
Минзухарът е свеж удивителен знак.
Кокичето... знаем колко и как
в мразовитата пролет пробива снега
и значи храбростта му не е шега.
А пък лалетата – като мометата,
шумни девици с напъпили цици.
Гергините – като балерините,
с техните пусти колосани фусти,
целите – разкошно предчувствие.

Но ето че твоят гербер червен
избухва пред моя взор удивен
и виждам това зачервено петле
как над боклука изпъва вратле,
над вонящите люспи,
над огризките гнили
от банани и тикви,
от зелки и сливи,
над цялата тъжна смрад на пазара,
покрай сергиите и тротоара.

Продавачката казва:
– Да увия ли, значи,
три цвята в хартия за две десетачки?

– О, достатъчен ми е и един.

– А какъв си харесахте, жълт или син?
Един без луксозна хартия, от тез
ще ви струва ни левче по-скъпо от шест.
Шест лева... И ще отнесете един
на своя любезен и мил господин.

Какво са шест лева! О, нищо не са,
но когато ги нямаш, тъй много са те! –
и срамежливо, с въздишка в гласа
питаш за гербера в кофата смет.

– Тоз ли! – продавачката сива
боцва те леко с усмивчица крива:
– Вземете го, моля. За Вас е. Безплатно!

...И ето, ти идваш с цвете в ръката,
ти влизаш сияеща в бедната стая
и аз, като виждам това, вече зная,
че дошла си и вече оставаш у мен
с този гербер в ръката до сетния ми ден.

Пловдив – културна столица, Европа 2019

Пловдив, 1 uli 1992 – edited by 21 noe. 2018