Публицистика – ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (8.)

ИСТИНСКАТА БЪЛГАРИЯ (8.)

     Продължение

    На 3 дек. в 9,00 часа ме канят с призовка от... 26 юни т.г., като свидетел, де факто потърпевш по дело срещу извършителя на пет кражби за период от седмица, както научавам чрез Постановление на пловдивската Районна прокуратура, подписано от някой си Б. Мендев – зам.районен прокурор. Б. като Богомил, Бойко, Бончо, Банко, Бранко, Божко, Богдан, Бибиян, Боби или каквото там още ми дойде на ум, явява ми се свенливо някак, едва ли не полу-анонимен. За сметка на това, за крадеца всичко като че ли е ясно. Името: Андрей Стефанов Атанасов, роден на 21 април 1983 г., което значи: през въпросната седмица от своя интензивен млад живот в гетото, когато извършил петте кражби с взлом (разбиване на врати), Андрейчо бил едва петнайсетгодишен. Живее в Столипиново, в блока на ул. Елба № 21.

  Първата отбелязана в това постановление на местната ни прокуратура кражба от 30 юли 1998 г., четвъртък; втората – от 5 август, сряда; третата – от 6 август, четвъртък; за останалите две не дават сведения*, само ме уведомяват за още две кражби през тази за юношата "работна седмица".

Забележките ми на лаик, лично заинтересуван от хода на следствието:

  1) Пръстовите отпечатъци върху металната врата на гаража, стъклата и вратата на жигулата ми са толкова ясни, папиларните линии на крадеца – дотолкова отчетливи, че мога и да ги нарисувам, но следователят Иванов, (и той без малкото име ми се явява, понеже Иванов е изключително рядко фамилно за нашите географски ширини) документирал, че отпечатъци по гаражната врата и колата липсват. Не открил отпечатъци, и толкоз, макар доста да си поигра с графитния прах и онази четчица на дактилоскопите!

  2) Крадците в моя случай са били бригада от петима; четиримата са 12-15-годишни, петият е 8-9-годишно цигане. Видяла ги от балкона си жена от съседния блок, която се тресе от притеснение, отказа да ми свидетелства пред чиновника в VI районно полицейско управление. Причината! Мъжът й месец преди това бил пребит и ограбен в Столипиново, когато подир втора смяна в Кожухарската фабрика "Пулпудева" (на 300 метра от гетото) малко след 22 часа се връщал пеш към дома си. Жената по никакъв начин не желае да се замесва с полиция, че – взе да ми шепне, когато ограбили мъжа й и решила да се обади в полицията, съпругът – насинен и оттекъл, й рекъл: "Крадците и полицаите са комбина! Обадиш ли се, ще се обадят на онези, и тогава биячите ще дойдат да потрошат вече и теб, и дома ни".

   Говорим си българи помежду си, че млади момци от гетото предлагат на смешно ниски цени електроника, бормашини, електрожени, комплекти от най-скъпи занаятчийски инструменти, стъкла за всякакъв модел лека кола, фарове, стопове и пр., всичко, което в магазина е в пъти по-скъпо. Имат си система за кражби и пласиране на краденото. Крадци по-често са сополанковци, докато босовете им, между 35- и 50-годишни мургави мъже, всяват респект и възхищение у населението на гетото, ама и – шушукаме си, се имат с полицаите. Около тези издокарани тарикати с превъзходно самочувствие кръжи рояк хлапета, вперили очички в златните им ланци и пръстени, в скъпите им коли и палати. За хлапетата на гетото тузарът е пример за успех в живота. Георги Въргов от съседния вход А, с когото чат-пат играем шах или бистрим политика, отвори миниатюрно магазинче за бира, минерална вода и детски закуски. Три пъти учтиви, ячки и добре облечени мургави мъже го посещавали вечерта да предупредят, че се налага да плаща такса спокойствие. И Гошо приключи с павилиончето.

   Обществена тайна е, че откраднотото веднага, по най-бързия начин се изнася за продан на седмичния бит-пазар, да речем в Секирово – квартал на град Раковски, в самото гето или пак някъде наоколо. В Столипиново, например, юноша ми предлагаше новичък телевизор за 120 лева. Крадат и по заявка. В гетото това е бизнес. Казваш какво ти трябва, и на следния ден или до два-три дни ще ти "намерят" това, което си заявил, хем ще ти го продадат изгодно. Демек, и ти щастлив, и те доволни! Всеки ден, през ден дечица или юноши обикалят край паркираните ни пред блока коли – знаят къде и какво точно има; ще дойдат да го отмъкнат през нощта, ако някой им предложи сделка. Как става това? Възрастен мъж приближава, както чакаш на спирката или пазаруваш в кварталния супер-маркет, пита трябва ли ти еди какво си, може да ти го продаде изгодно. Често не се и свенят, направо си казва: "Бе, крадено е, щях ли инак да ти го давам за тия пари!" С фасон облечен такъв един вървя половин километър с мен да ми хвали качествата на портативна радиостанция: "Крадена е, каза ми, с нея идеално ще слушаш полицейските разговори по мрежата на МВР".

   4) Българи от крайния квартал зад най-многолюдното циганско гето на Европа, говорим си, че възможно е и в полицията да имат информатори крадците, чиито босове осигуряват, от една страна, процент от плячката, а от друга страна, водят след себе си електорат или избиратели по време на избори. По тази причина и с тези съмнения, не знам сред съседите някой да желае пред полицията да свидетелства за золумите, които е видял или преживял, притеснен както от тарторите на гетото, тъй и от местни хора на реда и закона. Държавата ни се грижи преди всичко за живота и здравето на крадеца, насилника, мародера, изнудвача – жалко, но факт! Виждам как инак възпитани мои ученици се отнасят към жителя на Столипиново, дори само затова че е циганин, без да правят разлика между добър и лош. 

  5) Шест пъти в разстояние на пет години ме канят с призовка и съм принуден да си вземам един ден отпуск, за да се срещам всеки път с различен някой учтив следовател. Разпитват ме сякаш не съм потърпевш, ами съм крадецът, питат ме всеки път едно и също, за да се уверят дали не лъжа може би, но шест пъти в призовката си до мен как ни веднъж не изписаха вярно фамилното ми име, та рекох на районния зам.-прокурор Б. Мендев да се стегне, та поне правилно да ми напише името в книжата по делото. 

   Петима били крадците, а съдят един. Петима на следната вечер, около полунощ се катерят да заничат през прозореца на гаража ми; като усетиха, че трима мъже ги следим внимателно, тръгнаха си развеселени, щракат с пръсти, въртят задник и пеят: "Имаш ху-у-убава кола... Ала твоя ли е тя?" 

   6) От нощта на пети срещу шести август 1998 г. до 3 дек. 2002 г. са 1215 (хиляда двеста и петнайсет) денонощия. Един от топ-криминалистите в VІ РПУ на Пловдив, с когото – невероятно, но станахме приятели, ми казва: "Знам кои са крадците, но трябва да ги пипна с краденото в ръце. Двама колеги от нощния патрул ги видели как отнасят краденото. Как обаче 130-килограмовият полицай да настигне тези бързи като вятър циганчета! Метнали автокасетофона ти в контейнера с боклука, прехвърлили се през двуметровата метална ограда на детската площадка зад блок 222 и върви ги гони! Нашият служител се отказал, отишъл да рови в контейнера, дето видял, че зафучили касетофона от колата ти. Бормашините ти – и двете, още на следния ден били на пазара в село Пъдарско, продадени. Де ще ги откриеш, я зарежи! От касетофона нищо не става, видях го, на парчета е".

  1215 денонощия трябваше да изминат от нощта на кражбата, докато се открие дело в Българския съд. Крадецът през 1998 г. бил 15-годишен. На петнайсет, а за седмица само – пет обира. Евалла! Бързи, смели, ловки – от една страна, от друга – тромав апарат от мрачни дембели и шкембелии, който за пет пари работа не вършат, ама умират да ти губят времето и да те разтакават.

  7) Шест пъти ми разбиват колата, за да ме ограбят. Охарчих се да купя бетонен гараж за двайсетгодишната си жигула – разбиха ми гаража. През две заключени врати от избата на блока, където живея, ми отмъкнаха два велосипеда; вратата на стайчето ми в избата разбиха, и вече символично само я заключвам. Сред съседите, кажи-речи, единици са онези, дето не са били още ограбени. Крием се зад дебели решетки и врати, треперим в собствения си дом. Това, братя и сестри българи, ние ли сме? Нали сме онези, които спазваме закона, съвестно плащаме данъци и такси; тогава защо ни е страх? Защо!

   Колеги учители, които пътуват с нашия общински транспорт, разказват за цигански банди, качващи се от спирката пред Централната пловдивска жп-гара и шетащи из линиите на градския транспорт по Цариградско шосе, по автобусните спирки и коли на линиите № 6 и № 26. Качват се, да речем, двама-трима мургави отпред и двама-трима отзад, и се започва поголовно пребъркване на джобове, портфейли, чанти. Качват се, казват, редовно и от спирката пред Централните пловдивски гробища; постоянно пътуващи по тези линии на градския транспорт вече знаят крадците по лице, знаят ги и шофьорите – и не смеят да гъкнат. Бяха огласени по медиите случаи на заплашвани и бити шофьори от градския автотранспорт и замеряни с камъни автобуси по улиците "Ландос" и "Крайречна" в Столипиново. 

     Избори в гетото. Долу дискрЕминацията, да живее България! 

   Купих тези дни от магазина пистолет. Слушам, и други се въоръжават. Един от съседите си купил ловна пушка, приготвил бренеке, патрони за едър дивеч. Зад входната врата на апартамента си, ако си българин и имаш щастие да живееш тук, нормално е да къташ метална тръба, кол, сап от мотика, тояга. Това си е война. Удобно е Съдебната власт да отсъди, че кражбите са причина за това положение. А дали не е другаде причината?! Всеки случай, не крадците, а някой високо във властта има полза да сме наплашени до смърт, да треперим за имота, за живота си.

   8) Тази седмица през нощта на 28-и срещу 29-и ноември вратите на още две гаражни клетки пред жилищния ни блок са разбити. Отраднати: авто-касетофон, нови шлосерски, дърводелски инструменти, фарове, стопове, тон-колони и пр. Никой обаче от пострадалите не се е обадил в полицията. "От какъв зор! Ще хванат кокошкаря, колкото да отчетат дейност, двайсет и четири часа след това пак ще го пуснат, а тарторите не смеят да закачат, защото са техни хора" – говори съседът Иван Пенев от вход Г. Пооправи Иван криво-ляво рамката на гаражната си врата, смени разбития катинар с новичък-лъскавичък, намира сили и да се шегува: "Аз си минах по реда, вие му мислете!" Пред такава напаст, и през ум не ти минава друго, освен да си траеш, да преглътнеш и да мълчиш. Оплачеш ли се, по-зле! Оказва се, и то със сигурност е принос на демокрацията и на западните духовни ценности, престъпникът има човешки права, докато овцата данъкоплатец няма човешки права.

   

   9) Чудно защо от пловдивския Районен съд призовка за делото срещу някогашен 15-годишен момък (един от петимата крадци в случая) пращат 160 дни преди първото съдебно заседание. От 26 юни до 3 дек. т.г. са 160 дни. Минава ми през ум: дали Следствие, Прокуратура и Съд не разчитат да забравя за делото? Я, да взема да се обадя и на останалите от списъка с пострадали, призовани от Съда! Сурова логика има в това разтакаване. Дали само аз си го мисля – че моята мила държава България с властните свои структури работи срещу всички подобни на мен българи, дето носим тази тромава и тежка администрация на плещите си?

   Сменят се управляващите, стилът не! Ала г-жа Държавата зле си прави сметките, ако смята, че ловкият трик с нагласени театрализовани избори и шествия на победилата уж демокрация вечно ще минава. В крайна сметка, същата тази държава такива като мен я храним, поим, угояваме, купуваме й най-луксозните на света автомобили да се вози; та рано или късно, като добри граждани, ще ни се наложи лъже-елита на тази наша държава да го принудим да ни служи, без да краде и ни унижава пред децата, внуците и правнуците ни!

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 30 noe. 2002 – edited by 12 noe. 2018

   Илюстрациите са от Столипиново.

__

* Грабежът с взлом се извършва обикновено в нощта на петък срещу събота; съботата е пазарен ден за отстоящото на 25 км. северозападно от Пловдив Секирово, квартал на град Раковски. Бел.м.,tisss.