Ars Poetica – ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН

ЧУВСТВЕНО УВЛЕЧЕН

Видях те след обяд огряна от слънце,
стоеше край входа на нашия блок
и не знаеше, че те гледам отгоре,
от балкончето на Седмото небе.
Достатъчно бе да те погледам
не повече от минута или две,
докато усетя колко съм увлечен!

Говореше по джиесема, поклащаше ханш
като момиче, което добре си знае цената,
долу – пред входа на блока,
встрани от жени, дечурлига, коли,
паркирани отпред бъбриви, шумни,
потънали в ръжда, воня и прах,
и тогава разбрах колко съм увлечен.

Нямах представа с кого говориш,
но беше мъж, всеки случай,
защото затисна джиесема с рамо
и си оправяше косите като жена,
която добре си знае цената и кокетничи,
и защото ми се сви сърцето,
веднага си спомних колко съм увлечен.

Не знам това моето сега и тук какво е,
само едно послание, написано ситно
и подпечатано с целувка от моя ангел,
но ти стоиш още там и аз те виждам
със затворени очи, забулен от облаци
тук – горе, на Седмото небе,
за да си спомня колко съм увлечен. 


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 13 avg. 2011 – edited 29 avg. 2018