Публицистика – ЧУВСТВОТО НА ПРЕКЛОНЕНИЕ (2.)

    – Харесва ми нервно-публицистичният изказ. Тази нетърпимост е обладала цяла България и не знам защо само онези, към които е насочена, се правят на неразбрали.

   – Свикнах с усещането, че съм сред глухи и слепи; колкото и странно, този факт ми действа окуражаващо. Подразнил се някой на опитващия се да каже нещо лично, подразнил се, че това му се сторило празен брътвеж. Е, всички стигаме до там, където ни позволи собственото ни невежество. 

ЧУВСТВОТО НА ПРЕКЛОНЕНИЕ (2.)

    Продължение от 05.02.1999.

   Какво откривам ли! Ами откривам, че цивилизацията открай време се основава върху чувството на преклонение. Само че ако християнството дори при онзи първи стадий, Стария завет, все пак споменава Небесата, Космоса над нас, т.е. нещо далечно като красота, а заплашително близко като влияние, но и неособено познато, в древното индуско мировъзрение човешкият разум шета направо сред гигантските силуети на религиозна менажерия, изтегляща нишки много по-отдалече – от великата бездна на разумността и познанието, от космоса – в буквалния смисъл на думата, чието значение човечеството пришива към понятието "красота".

   Израснал съм от прахоляка на Тракийската низина, та не се стъписвам пред гурута, авторитети, божества, вождове, лидери на партии и партийни глутници. Вероятно да не приемаш религиозния екстаз като инструмент на познание е отново вид религиозен фанатизъм, макар и с обратен знак. Разочарованието от кресливите възгласи "Ние строим пътя, пътят строи нас!", "Да построим живота нов!", "Човек за човека е брат!", "Всичко за човека, всичко в името на човека!", "Човек, това звучи гордо!" и други подобни, превърнати в емблема на епоха, надъхана с дива омраза към най-човешкото ни качество: да чувстваме, когато мислим и обмисляме... Та ето как разочарованието от такъв тип бодрячество у моето поколение източни европейци, и като страничен ефект – погнусата от лицемерието, ме подсеща да търся в основата на която и да е религия или философска идея какво допринася тя на Адам – наметка от кактуси, трънен венец от високопарни приказки, или състрадание, не почукване с пръст по челото, а любов към човека. 

   Индуизмът, появил се като религия едва през VІ век, основаващ се върху браманизма и будизма, представя нещо далеч по-мащабно от нашето добре познато християнство. Докато Иисус стъпва по грешната камениста земя като човек между човеците, образите във ведическите текстове, от които взема сила индуизмът, бродят като представи за йерархия в Космоса и фокусирана върху източник на гигантски духовни протуберанси над представата ни за Човека и Света. Ако не е продукт на извънземен разум, това какво е!

   Самите манускрипти с носещите се към нас из недрата на Древността облаци от послания не се съобразяват с каквато и да е хронология или консеквентност (последователност), а твърдо настояват: става въпрос не за наслагващи се един върху друг пластове от знания и прозрения, а за информация, получена накуп в строго определен миг от Миналото, т.е. изправяме се пред взривно дошли до човешкия ни род знания за света.

   Любопитна ми е йерархичната структура на въпросните представи, която у мен, скарания с математиката, напомня математически модел, подчинен на предварително зададена формула. Популярна мисъл на евреина Айнщайн витае в кабинетите по физика из училищата по света: най-озадачаващ за нас е фактът, че Вселената се поддава на строги и безчувствени математически формули.

    В музиката – най-експресивното, най-имагинерното и достъпно сред изкуствата, това личи най-отчетливо. В стереометрична (пространствена) проекция изкачването от невежествената първична глина към билото на информационните масиви и технологии е пирамида от хиляди етажи над човешкото ни съзнание и бит.

   Друго съществено... Не само в ортодоксията (православието) и не в католицизма или протестантството, но и във всякакви други религии и религиозни школи – при тях понякога в по-жесток вариант – страданието, бичуването на плътта, самоунижението, колениченето пред личност, обявена за върховен авторитет, целуването на ръка, забиването на лице в патъците на Вишестоящия, пълзенето по колене и лакти, гърчът, миенето на нечий чужди нозе и лапи, цитатничеството до полуда, до изпадане в транс... на текстове от някое обявено за свещено откровение (обикновено то е компилация), книжле, изпълзяло изпод ръката на банален някой Баща на народите*, Велик кърмчия**, Архитект на мира***, както пише преди век и нещо още Христо Ботев, "нов месия в нова полуда**** или Велик Идиот отвъд Атлантика или от Ислямския Близък Изток, зовящ към ритуални самоубийства и клане на неверници в името на висша някоя цел, всички издевателства над естествения начин на живеене ни ги пробутват като преддверие към духовното просветление, а пък тук направо се говори за коренно противоположните, спорещите помежду си, отричащите се едно друго Дух и Материя, като Духът, разбирай: вселенското енергийно ядро, е непознаваем за сетивата и си длъжен, заповядват ти да му се довериш.

   Към самата ни природа тук долу, на Земята тези странни хора гледат като към експеримент на Свръхразума-демиург. Ужасно! Не ми се нрави човека да го виждам като играчка в изящните длани на Твореца. Иисусе, върни ми уюта на Любовта! Макар да не вярвам, че съществуваш, с Теб, братко, поне мога да разговарям и споря. А как да разговарям, например, с Монт Еверест, когато е тъй мразовит, толкова недостъпен и съвършен, забил нос отвъд очертанията на света, който познавам, в който несносно битувам, обаче съм жив, Боже мой, жив съм!

   Дали пък християнството не е опит за очовечаване на послания откъм извънземните ни родители, популярно, чрез притчи за мен, грешния Адам, за мен елементарния тип мислеща тръстика?

   Пет хиляди години назад в Миналото отмества знанията ни за начало на поредица от цивилизации тук, на планетата; всъщност, опитах се чрез недоволство да смиря възхитата си от въпросната прабаба на всичките философии. Още веднъж: изяществото в тази кристална в яснотата си математическа пирамида, както и нейното пренебрежение към понятието "време" за мен се явяват следа от надчовешка гледна точка.

   Следователно, категорично не искам да я знам! Защо ми е рентгеново зрение?! Не ми е драго вместо пухкавия сиамец, който обикновено ми се усуква, мъркайки в нозете ми или – както прави сега, бута ме с муцунка, озадачен от какъв зор съм се разскърцал, поради каква причина шумоля по нощите... не ми е драго вместо гальовния сиамец да виждам ноктест скелет на хищник за мишленцата по света.

   Колко нежна е несъвършената ни човешка природа! И литературата дали не е веселото мостче (както и другите изкуства), прехвърлено над скалистата бездна между Живота и Смъртта, между Тук и Отвъд, между горещите ни чувства и хладния Свръх-разум? Знам, животът бълбука из въртопите на ручеи от делничното ни битие, докато високо изявилият се Разум лепи огромни некролози по тарабите на световните гробища.

   Ако Алберт Айнщайн (1879-1955) не се беше изплезил към безмилостно строгите, съвестните в преследване на дяволитата ни човешка природа филистери*****, нямаше да ми е толкова симпатичен като учен, може би точно защото хал-хабер си нямам от математика и физика. Ала жестът му в този случай ми казва повече от всякакви формули и чудесии на Разума.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 5 fev. 1999 – edited 19 maj 2018

____
* Й. В. Джугашвили (Сталин).
** Мао Дзедун.
*** Л. И. Брежнев.
**** В "Елегия" на Христо Ботев: "...предател верен и жив предвестник/ на нови тегла за сиромаси,/ нов кърджалия в нова полуда,/ кой продал брата, убил баща си..."
***** От староеврейски през немски: 1. Човек с ограничен кръгозор, стари възгледи и лицемерно поведение. 2.Всеки, който не е приет за студент (според схващанията на някогашните немски студенти).