вторник, 17 април 2018 г.

Ars Poetica – ДОНОС, ПИСАН ВЪРХУ КЪСЧЕ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ

Д ОНОС, ПИСАН 
ВЪРХУ КЪСЧЕ ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ
В памет на най-чаровната в рода*

Ах, господине, страшно съжалявам!
Изпълнена към Вас със уважение,
понеже сте тъй горд и тъй прославен,
а честността Ви пример е за мене

и може би понеже няма друга,
която истината да Ви каже,
пред наглостта на Вашата съпруга,
която не Ви заслужава даже –

реших най-искрено да Ви опиша
какви ги върши, по кого тя страда,
кого преследват нейните въздишки,
с кого си ляга грешница и млада.

Поне да беше малко по-дискретна
и този тип да беше мъж достоен,
а то съвсем разбуниха градчето
с един пройдоха – знаете го кой е.

Това Ви е слугата, господине –
мизерникът, нает да копа двора,
а рови той и в нейната градинка,
и хвали се на всичкото отгоре.

По къра твърде весела, честита
тя с него цели дни се размотава,
а както знам, единствено разчита
на Вас разбрицаната ни държава. 

От този пропищял е орталъкът,
петима рогоносци уж го дебнат,
а благоверните им съхнат в мъка,
обречени да страдат без надежда.

И аз една от тях съм, господине,
и мен ме гони мъката коварна,
че плюх на своя дом и честно име
и до насита любих го край Варна.

На пясъка ний двама поиграхме, 
лудяхме и обичахме се много:
търкаляхме се и щастливи бяхме
като деца, забравени от Бога.

Солено щастието, знам, се плаща
и тъй, завърнала се при мъжа си,
кинжала вземам и намятам плаща
да отмъстя, докато не е късно.

Честта е важно нещо, господине,
а Вие тук едничък сте ни важен, 
макар съвсем да ми е непростимо
да си простя онез игри на плажа.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 avg. 2007 – 17 apr. 2018

–––
* Сюжетът тук е действителна ситуация. Нинче, моля, ако ме виждаш от Отвъдното, да ми простиш, но много те харесвах за неизчерпаемия ти оптимизъм и дяволитост. Бел.м., tisss.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...