Ars Poetica – ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАЦИОНАЛНО УВЕСЕЛЕНИЕ

ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НАЦИОНАЛНО УВЕСЕЛЕНИЕ

Тръгнах из народа весел хубав, спретнат и достоен,
да му се порадвам мъдро, както ми се ще на мен.
Слънце грееше над Пловдив, но за изненада моя
появи се леден вятър в този декемврийски ден.

Кукли, свирки, залъгалки за големи или малки,
плюшени мечоци в черно, розов захарен памук,
Дядо Коледа, Снежанка кипреха се мило двамка
и шейничка с два рогача от картон висеше тук,

здрави просяци двамина мушеха се из тълпата,
циганка една саката щураше се тук и там;
балерини, шут, палячо се премятаха, и значи,
цялата таз хубосия свежо лъхаше на чам.

Пих кафенце на площада, вестник купих си с награда
и към празничната врява като кръпка се приших,
хапнах цаца, портокали, поприказвах ала-бала
и тъй както подобава, седнах да измисля стих.

Имах готина идея всичко родно да възпея,
враговете на прогреса и мира да заклеймя,
но жената на съседа взе тъй нежно да ме гледа,
че, издъно разгневена, Музата ми отлетя.

Затова не се чудете, ако младите поети
пишат на провала мрачно, обладани от печал –
любовта разваля всичко, а мераците са слепи,
но светът ни оцелява, че лудешки се е смял.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25-26 dec. 2012 – edited 19 apr. 2018