ВЕЛИКИЯТ
ТИХИ ОКЕАН
От звездните надоблачни висини
до тревицата, пред прага ми дето кълни,
откривам дъха ти и съм от него пиян,
о Велики, ти мой Тихи океан.
Тъй кротък наглед, ала гнездо на тайфуни,
в дълбините ти сини вулкани се бунят
и това става видимо едва тогава,
когато нов остров отгоре изплава
и рибите сребролюспести мъртви,
и водорасли зелени навред по брега
подсказват какво е било досега,
докато сме обикаляли бреговете,
усещайки здрава сушата под нозете.
Уж видимо кротък, умислен, смълчан,
живот си, могъщ и огромен мой Океан.
С две ръце да те прегръщам ми иде,
да галя косите ти, по плажове разпилени,
да ти нижа гердан от черупки и миди
и да попивам думите ти солени.
Plovdiv, avg. 1999 – edited 4 mar. 2018
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар