Ars Poetica – ВЕЛИКИЯТ ТИХИ ОКЕАН

ВЕЛИКИЯТ 

ТИХИ ОКЕАН

От звездните надоблачни висини

до тревицата, пред прага ми дето кълни,

откривам дъха ти и съм от него пиян,

о Велики, ти мой Тихи океан.

Тъй кротък наглед, ала гнездо на тайфуни,

в дълбините ти сини вулкани се бунят

и това става видимо едва тогава,

когато нов остров отгоре изплава

и рибите сребролюспести мъртви,

и водорасли зелени навред по брега

подсказват какво е било досега,

докато сме обикаляли бреговете,

усещайки здрава сушата под нозете.

Уж видимо кротък, умислен, смълчан,

живот си, могъщ и огромен мой Океан.

С две ръце да те прегръщам ми иде,

да галя косите ти, по плажове разпилени,

да ти нижа гердан от черупки и миди

и да попивам думите ти солени.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, avg. 1999 – edited 4 mar. 2018