ЗАВРЪЩАНЕ
В ДОБРУДЖА
Някога бях млад, твърде млад,
да прекося, кажи-речи, на един дъх
четири километра разорани ниви
между Гурково и Тригорци,
дето моето женче бе с двете ни щерки,
щастлив да ги зърна трите отново.
Как стана, че онова моме с щерките ми
отдавна не е тема за разговори,
а мелодията, която си тананиках тогава,
звучи и днес и ме изпълва целия!
О, братко Боб Дилън, пет години
преди мен роден отвъд океана –
един евреин в онази твоя Америка
на заселниците от Близкия Изток,
като българин реших да ти кажа:
песните ти, дрезгавият ти глас
ми говорят много повече
от всички световни филхармонии,
защото си в сърцето ми още оттам,
от онази загадъчна дивна пустош
между селата Гурково и Тригорци,
когато се завръщах нощем сам –
Дон Кихот от бедняшкия Пловдив,
прекосявайки нивите на Добруджа,
при моите хора в една стара къща
под грозд от звезди ниско в небето.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, 13 fev. 2016 – edited 14 fev. 2018
Илюстрации:
горе - август 1977 г. в Тригорци;
долу - 24 дек. 2017 г. в Пловдив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар