Ars Poetica – ДОНОС НА КРАЛСКИЯ ШУТ

Ще умра в Париж при хладен дъжд проливен
в навъсен ден, за който си припомням...

Сесар Вальехо, из "Камък чер върху камък бял"

ДОНОС НА КРАЛСКИЯ ШУТ

– Защо фанфарите не свирят?
Херолдите помайват ли се, що ли?
Над крепостните кули знамената
защо не виждаме красиво да плющят?

Кралю, защо е хофмаршалът,
нима не е то цяло светотатство
слугините в сеното да задява,
зарязал преките си задължения,
и то в такъв сюблимен миг?

Придворните поети къркат на провала
ракия, вино, прясна медовина,
отворили са ей таквиз гърла,
омръзнаха на всички тук хвалби
по-ловък кой бил, по-изкусен
при писане на пошли мадригали.

Къде са поетичните канцони?
Но не! – от ситост се оригват,
изпущат газове гръмовно
и целият дворец, Кралю,
на сяра и на водород ухай.

А кой ще среща Дон Фернандо?
Достойни ли сме ний изобщо
да оценим това достойнство,
което тъй ни сполетя?

Свинарките се изнапили,
накипрени в носии пъстри,
но за какъв ли дявол бяха
с ужасното си квакане кресливо
и наглата цинична реч?
Дали успяхме да замажем
едно ужасно впечатление?

Сега какво ще каже Дон Фернандо?
О Боже, толкоз лъчезарен,
той просто се топи от щастие!

Кралю, донасям Ви надлежно:
аз погледа му проследих и
 коленопреклонно най-смирено моля
да споделите мойта мъка.

О, бедната инфанта! О богове!
О триж от нея по-многострадален аз!
И цялата ни кралска инфантерия
не би могла с възторжено Ура,
Да живей Фернандо и прочие възгласи
подобни лицемерия да скрие –
как той я съзерцаваше като орел,
а тя примираше като гугутка плаха,

като да бяха двамата сами, Кралю, 

а ний останалите, струпани накуп –
подробности случайни от пейзажа.

Кралю! Аз знам, че той е героичен,
от знатен род, и властен при това.
Какво съм аз пред него, да! –
един куцукащ застарял врабец.
Природата ме е създала
мухи да лапам, жито да крада,
чат-пат троха от чуждо блюдо:
нали това ми дава основание
да бъда Ваш придворен шут!
Уви, сърце и шутовете имат,
и туй сърце боли не на шега.

Кралю, мечтая щастие за дъщеря Ви.
Те лика и прилика са си с Дон Фернандо
и сигурно ще имат здравички деца,
и ще се наплоди кралската Ви челяд,
а тронът ще е триж по-лъчезарен,
край Вас сияйни щом застанат
инфантата и гордият жених.

А аз от свойто ъгълче какво да сторя –
ще докуцукам някак до обора,
под керемидите му там ще се завра,
ще попърхам, 
ще поцвърча зиморничаво
сред родна пърчовина и мирис на фъшкия,
докато някак се успокоя...
и после пак крилца разперил,
ще полетя да питам, 
трижди по-грижовен:
защо фанфарите не свирят звънко
и знамената поради каква причина тъпа
над крепостните кули громко не плющят.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 uni 2001 – edited 24 jan. 2018