неделя, 22 октомври 2017 г.

Фалшивите пророци – СТЕФАН ПРОДЕВ (6.)

Фалшивите пророци
СТЕФАН ПРОДЕВ (6.)

     Продължение от 01.01.2000.

    Парадокс ли е, че – израснал и възпитан в силно религиозна среда, Карл Маркс (1818-1883) е родоначалник на идея, която не би могла да се приеме сериозно при отсъствие на злостно тотално противоборство? Любовта е ключово понятие за християнската етика; омраза е основата, върху която се гради Марксовата утопия.

    Ненавистта, класово обусловена, не дели човеците на съвестни и престъпници , ами наедро – на противостоящи си обществени маси, зложелателни една спрямо друга: всеки антагонист държи нож зад гърба си, мечтае унищожение на опонента, тържествена победа, изкопаване на гроб, превръщане на всичко сторено дотук в руини, над които да се веят знамена и оттам насетне начева уж строителството на бленувания Нов свят, в нацистката версия – строителството на Нов световен ред
*. Оттук и – несекващото разпалване на бесове в партийната публицистика.

    За шаманите на Партията спокойният разум е Сатана. А другото име на Дявола, да не забравяме, е Луцифер, т.е. Носещ светлина според латинската версия, или Прометей – ако повече ви се нрави! – според древноелинската версия.

    Есеистът вижда Богочовека като партиец-конспиратор; е, негова, на г-н Продев, работа. Ала Иисус не се е криел, не е действал подмолно и тайно. Продевият Исус рецитира:
"политическите ми беседи с народа" и то си е пак преиначаване, защото няма такова животно "политически беседи" в библейските притчи. Да, споменават се фарисеи и книжници, и търговците, настанили се в Храма на вярата, не са пропуснати, но пътят към духовното е отворен пред всекиго и по всяко време. 

    Велики мисли (?!) из Продевите есета:     

    "Който търси истината, не може да бъде добър!"
    "Превърнат във фикция, мен могат да ме използват за всичко"
    "В живота няма нищо по-опасно от една преиначена мисъл. А камо ли от едно преиначено учение"... 

    Цитираните находки (с. 165 от цит.съч.) подсказват за осъзната ловкост да се жонглира с понятия и тези. Случайно ли е?

    "Потърсих ви не за защита, а за мъст" – фъфка партийната Мария Магдалена; от символ на милосърдието, от въздаваща любов, според Библейския текст, Продев я превръща в образ на гнева и отмъщението. Но "омразата и ревността (бел.м., tisss – у фанатика) не се интересуват от истината" – (с. 171). У фанатика на каквато и да е идея няма сетиво да проумее човечността. 

    Бедата не е в атеизма на Продев, а че му липсва смирение. Самонадеяността у този глашатай на Истини от последна инстанция плаши. Господинът споменава "съвест", но в неговите представи съвест е партийната централа или вождът на партията, който задава клишета във вид на прозрения и апокалиптични видения, както това се случва с неграмотния четирийсетгодишен Мохамед, общувал според Свещената книга на исляма лично с архангел Джебраил (Гавраил).

    Лайтмотив на есето "Стадионът": ах, Господи Боже мой, защо да не забраним ходене по стадионите, както забранихме ходене на черква и паленето на свещ пред икони! Преди години държавникът поет-алкохолик Георги Джагаров ни пазеше от идеологическа диверсия; тук есеистът-партиец се заел да ни опази от влиянието на Библията и черковния календар. Аман от евнуси! 

    Пазеха ни като пациенти от "Палата № 6" на Антон П. Чехов, като жени в харем на арабски шейх. Властта подстригваше, проверяваше за идеологически паразити, подравняваше ни в стройни, удобни за логаритмуване редички; сърцеведите със стоманено честни очи денонощно ни охраняваха от собствените ни съмнения, с подслушвателни устройства или чрез местния квартален доносник и партийна ядка проверяваха дали правилно се вълнуваме. За този кич, впрочем, всичко е казано в романа "1984" на Джордж Оруел.

    В есето "За какво говорят къщите?" Продев бърка понятието "недоволство" с понятието "неудовлетворение" (с. 224 на цит.съч.). Дали то е само lapsus linguae** заради паронимията*** или обмислена лична философия? "Недоволството движи живота (...) Във всичко прогресивно и красиво има капка недоволство"

     Друга грешка, този път лексикална – в есето "Двете дами" (с. 226): "Докато в нея (бел.м., tisss – катедралата Нотр дам дьо Пари) ще видите културата, в мен (бел.м. – в Айфеловата кула) ще откриете цивилизацията"... А понятието "цивилизация" е част от понятието "култура". Да противопоставяш културата срещу степента обществено развитие, култура срещу степен култура? А маркс-лениновата теория непрекъснато говори за "двете култури" и пр., докато историята на човечеството е преливащи се, надграждащи една върху друга цивилизации. Цивилизацията на инките, например, излъчва и днес духовна енергия, макар вградена в съвременния глобален modus vivendi****.

    Френската революция от 1830 г. е от свещените крави за партийния морал и естетика. Есето "Революцията" е интересно преди всичко с образите на Робеспиер, Дантон и Марат. Ето нещичко за патологията на фанатизма. Отбелязал съм си го в томчето с есета на Продев: 

    Стихия на партийността е стръвта за разединение, блокаж на националното, унищожение на традицията, ликвидация на личността заедно с убежището й – частната собственост и личната инициатива. Легиони нископлатени войници и работници – това проектираха кардиналите на марксизма. Изреченото от Максим Горки "Човек звучи гордо" звучи кощунствено в речите, понеже именно "инженери на човешката душа" експериментираха с милиони човешки същества, планираха превръщането на планетата в образцов лагер за хора с промит мозък, обезличени, префасонирани по шаблон, изтръгнати от род, отечество, потомство. 


     Който не вярва да отгърне българския превод на "Комунистическия манифест" от 1848 г. Книжле на "Партиздат" от 1985 г. в луксозна подвързия ми беше четиво в моменти, когато се усещах омаян от романтични лакърдии на господата демократи. Манифестът е наръчник за разрушителна дейност в нацията. Отричат се от кого ли не и от какво ли не, но от Маркс няма да се отрекат, владишки свещи пред иконата му палят и днес. Та профилактично е добре да се чете "Манифеста" на Маркс след мазни лакърдии, долитащи откъм целия политически спектър. Защото като че няма у нас политическа формация незасегната от марксизма.

    Робеспиер-Дантон-Марат съставят Светата Троица за есеиста Продев, може би и за самата демокрация. Три велики личности, обладани от амбицията да подредят света, нацията. Сциентизмът, генното инженерство, кемтрейлс, добивът на шистов газ напомнят крайности и издевателства над човека и природата и в наши дни.

    Опитвам се сдържано да обсъдя сборника. "Говори, за да те видя!" Фраза на Сократ авторът извел за мото към есетата. В никакъв случай не ми е необходима конфронтация; за роден и отраснал в Пловдив, за никога не напускал България българин, този е значим автор за мащабите на съвременната родна публицистика. Да не го ценях, не бих се заемал с работите му. В известен смисъл Стефан Продев е поучителен пример за участта на българския интелигент, за участта на онази част от мнозинството даровити българи, които с най-добри намерения обрекоха таланта си на фанатична предубеденост, стесниха блендата си да виждат човека и света не в цялата им пъстрота и многообразие, а се насилиха да представят живота ни по начин, по който са го виждали в наивните си младежки съновидения.

    "Вие сте твърде дребни, за да бъдете справедливи" – гневи се есеистът; и в плен на грандоманията, на самовъзвеличаването бърза да отрече всеки, когото подозира, че може и да не е съгласен с него. Прав е, според мене, когато твърди: "Подлостта винаги е била по-хитра от вярата", но несекващото "аз-аз-аз" или "ние готините и те гадните" ме кара да си мисля, че тенденциозната публицистика все е размишлявала панелно, напомня Романтизма като естетическа постановка. 

    За разлика от наивността на Романтизма обаче, днешният партиец, и да се преоблече в камуфлажната униформа на демократ, пак свежда многообразието на живота до схватка с "врага", между "онези, другите" и "нашата любима партия" БСП, СДС, ДПС или ДСБ на доц. Иван Костов; (добавено на 3 окт. 2006. – бел.м.).

    Детайл... Защо е контрастът между "нежните пръсти" на предателя Юда (с. 288) и "едрите селски крака" на разпнатия партиен Исус (с. 157)?... Внушението иде от средата, която формирала личността на автора: очевидно нежното е съмнително за раслия край едрите мазолести крайници на хората "от народа". Кому е нужно и това противопоставяне, дявол го знае. Мистерия! Или обичайната посредственост, от която не са лишени дори най-големи умове в човешкия ни свят.

     И се връщам към онова, с което започнах тези приписки по белите полета на сборника "Разказът на палача". В заключителното есе (с. 303) чрез пищното слово на обречения да бъде екзекутиран Франсоа Бабьоф авторът обобщава: "Не друго, а частната собственост е причина за всички злини на земята"... 

     О да, за праведния партиец до 1989 г. в този прашасал ъгъл на Европа и света, най-неприятна частна собственост си беше, но защо и днес си остава... собствената съвест, императивът на Десетте божи заповеди? Звучи все по-кресливо запев и откъм други, обявили се за демократични! – трибуни: партийният член разполага единствено с... партийна съвест. Която партийна съвест се охранява от съответния партиен апарат, простичко казано: за чест и слава на Командира и медийните му пророци. Че с какво сините демократи днес са различни от червените обновени! Ами че те са си сиамски братя по дух, и особено – по стил!

    В заключение... "Говори, за да те видя!" И виждам не самоуверения Стефан Продев, а разтерзан човек. Говори гръмко – даули лумкат, зурна пищи, издува бузки чалгаджията, певачка потропва с краче в кожен патък от подиумчето над хилядното множество... а долавям шепот на наранено честолюбие, едва затаена печал у вече възрастния, помъдрял човек, припомнил си Банишора – една от най-бедняшките махали на някогашна София.

    Някои от нещата си Продев изрича с езоповски език, и все пак, независимо от политическите пристрастия, усещам го близък по участ заради така познатия до сълзи наш български рефлекс към света – твърдоглави, упорити докрай, до смърт в заблуждението. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 22 oct. 2017

    Илюстрации:
       горе – Карл Маркс през 1867 г.
       долу – младият Стефан Продев, ок. 1967 г.
___
* Както бе писал самоуверено в една импресия младичкият юнкер Христо Смирненски, "два свята, единият е излишен". Категорично и ясно! Така ли е в действителност обаче?
** Грешка на езика (лат.).
*** Външна прилика между отделни думи (от гр.).
**** Начин на живеене, условия за общуване, за съвместно живеене и пр. (лат.). Бел.м., tisss. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...