Публицистика – ВИТРИОЛ

ВИТРИОЛ*

 

    От пет сутринта (26.03.2004) се понесе воят на мюсюлманският певец (мюезин или муезин), който чете стихове от Корана над притихналия цигански квартал Столипиново. Преди този вой ечеше тържествуващо и над нашия български квартал; след взривения влак в Мадрид и новите "подвизи" на ислямистите в Испания и по света обаче, след 11 март (202 ранени и убити само в Испания) този вой звучи като мушица край прозореца ми, та едва го долавям. Но пак настоява, че тази религия нахлува и сред нашите местни цигани с всичките си претенции за нравственост и величие в света на духовното.

    Едно от големите предизвикателства, завещано от векове, е разкодирането на Исляма като философия, предстои да бъде извършено най-после, фанатиците главореци сякаш и те за това настояват. 

    В сръбската област Косово преди седмица са изпепелени за два-три дни над петдесет черкви и източноправославни манастири... от албански мюсюлмани. Не знам как се преценява от гледна точка на високата нравственост и философия на мюсюлманската религия, но не съм сигурен, че говори човеколюбиво за посланията уж откъм Небесата, които послания се просмукват до нас чрез този вандализъм.

    За мене, независимо каква религия изповядват, извършителите на кървави вандалщини преди всичко са човеци и ми е особено важно именно като събратя по разум да ги разбера, да проумея идеята им зад техните постъпки.

    Войната на цивилизациите. Средновековието срещу Модерния свят. Корана, заимстван от Ветхия завет, срещу Христовите послания. Марксизмът и неговите три отрочета (болшевизмът, фашизмът и националсоциализмът). Комунизмът, като агресия срещу личността, наглост, украсена с дантелените предвземки на уж-човеколюбието. Политбюро на ЦК на БКП, да не забравяме, наподобяваше дванайсетте апостоли на Иисус. Да, дванайсет на брой бяха членовете на този висш орган на властта в Татова България.

    Оказва се, за Новия завет на Библията не сме дозрели, да усетим духовното великолепие на Доброто, изведено до висини във философската сфера. Чета вчера в "Стандарт" при Маруф: осемдесетгодишен българин се самоизпепелил в Калугерово, само да не живее в унижение с мизерните подаяния от държавата. Като отида там, ще се поинтересувам на място и по-подробно...

* * *

    В човешки уредения ни греховен свят най-добре би се справил с разбойници онзи, който сам някога е бил разбойник. Всички останали, независимо от благите им намерения, биха гледали на проблема като външни лица. Блудният син е по-мил на баща си в онзи момент, защото е придобил жизнен опит (отрицателен), какъвто жизнен опит послушният брат не притежава и няма как да придобие със стила си на живот. Опитът е познание за гадостите между хората, обезличаващо необиграните, необгорените от пламъците на Ада идеалисти. Злото е величина, с която не може да се съобразява умозрително който не го познава отвътре, и то откъм отсрещната страна на фронтовата линия. Покаялият се (в себе си) грешник е изключително ценен съмишленик в работата.

    Зле съдим, ако, съдейки, унижаваме достойнството на престъпилия закона. Борбата е всъщност не срещу, а за неговата душа.

    Развенчаване на Марксистката философия, изясняването на античовешката и идеалистичната й природа е по-трудно от противостоенето срещу Ислямския фундаментализъм, като кофти версия на Ветхия завет от Библията. Посланията на Стария завет са подложени на ерозия още с появата на Иисус, а в Марксизма продължава да се кълне половин Европа с нейните т.нар. социалдемократически правителства. Християн-социализъм звучи също тъй противоестествено както "социалистически реализъм". Та нали именно реализъм липсва на предвзетата демагогия за идеално устроеното общество, дето всички сме Свободни, Братя и Равни. Интелигентност липсва точно у "интелигенцията", у самовлюбени образи на възгордяването.

    Нашата интелигенция гледа отвисоко към множеството обикновени човеци. Разкошният български фолклор нима не е дело на анонимни творци! Титлите ги обича Посредствеността; тя се кичи с титли.

    * * *

    Посветих съботата (27.03.2004.) на "Дневника" на проф. Богдан Филов, който дневник от осем месеца, от август 2003 г. чета на порции. Остават ми около 80 от общо 760-те страници. Изводът, който си вадя дотук...

    Втората световна война (80 милиона убити) е крах за Западната надменност от страна на Франция, Великобритания, впоследствие и САЩ. Като резултат от типичен за отношението към Изтока Западен стил:

    1. Съветският съюз се възползва от глупостта на Западната дипломация, за да наложи влиянието си в Европа, каквото преди войната не са и предполагали.

    2. Ражда се изчадието "Хитлер и нацизмът", като идеология (като едва ли не религия) на жестоко онеправданата от Първата световна война Немска нация.

    3. България е най-ощетената в националното си достойнство на континента. Политиците ни до 9.ІХ.1944 г. и Борис ІІІ не могат да носят изключителната вина, че болшевизмът ни смачка в нашите мечти за обединение на Българските земи в една национална държава.

    Загубили сме много, но и Западната демокрация беше бита по всички линии до 1990 г., а и не се знае докога. Защото Марксизмът е жизнен и продължава да работи срещу човечеството. Факт е, че Западният интелектуалец не прави опити да го криминализира, както стори с фашизма и нацизма.

    * * *

    Навръх Разпети петък, 11.04.2004., в полунощ приключих набора на ръкописа "Ламски". По-рано да съм приключил, но сестрицата пак ми идва на гости, та ми губи времето до седем надвечер. Сутринта дооправих последния епизод, който е най-хубавият, заради който като че е писана цялата книга през тези десет години от 1994 досега. И пак си мисля: може и да се заблуждавам, но имам усещането, че невидимият свят кръжи над мене, постила ми пътека пред нозете, докато се мъча с този ръкопис. Не съм суетен уж, не съм фаталист, мисля си, но много хубаво не е на хубаво; та очаквам неприятностите тепърва да се появят. И тогава ще съм вече спокоен. Защото такъв е животът: до светличкото мракът е най-чер.

    Подреждам за бъдещето на книгата, и всичко мое дотук като да пренебрегнах, понеже "Ламски" ме е обсебил и ми предстои да скъсам най-сетне пъпната връв, та "историйките" сами да поемат на път между българите като проповедници на Доброто в назлобелия ни свят. Последните четири денонощия по четири до пет часа ми се събираха да си отспивам. В един и в два и половина след полунощ си лягах, а в шест едва се будех и пак залепвах за компютъра... Беше! Остана ми да запиша на компакт-диск текста на ръкописа и... точка.

    Поне месец ще почивам, па после ще започна нов набор да правя, може би стихотворенията от сборника "Порто Фино", който сборник от четири години е готов, даже като макет и с илюстрации е изработен едно към едно и вече иде неговият час. А може би онази огромна книга, която започва с частта "Младите хищници", да захвана да набирам. Не знам кое ще е по-напред. Навън Пролетта току прохожда. Липата зад балкончето ми, гледам, едва-едва развива листенца, облича се постепенно в резеда. Гургулиците чувам как любовно гугукат. И ми е хубаво, и ми е подредено вътре в мене. И не се чувствам сам, въпреки че съм сам. Възкресих дядо ми Борис Дявола в последния епизод от книгата "Ламски" и все едно Борис Дявола седи на масата насреща ми и ми се усмихва примижал, обгърнат в лютия дим от неговите евтини цигари "Тютюнопроизводител"... Животът, мили дядо, продължава! Коренът ни е жилав, продължаваме нататък.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, mar-apr. 2004 – edited 22 oct. 2017

____
* Димяща сярна киселина; прен.: язвителност, гавра, издевателство. Бел.м., tisss.