РЕШИТЕЛНО МОМИЧЕ
– Тази вечер, мила, ти си толкоз хубава,
ала и вглъбена! На какво ли се дължи?
Грееш ми насреща като малко чудо,
срещу мен, претръпналия на лъжи...
– С думи как да отговоря, мили,
думите... лъжовни, знаем, че са те;
щом те зърна, мили, чувствам се безсилна,
а пък нежността расте, расте...
– Роклята вечерна от коприна траурна,
панделката черна в русите коси,
ех, направо казано, невероятна си,
как дълбоко в мен ти влязла си.
– Казваш, влязла съм дълбоко,
ала мили, времето лети, лети...
Ех, дошла съм не зарад леглото,
а с теб, мили, тук да си простим.
– Че какво ли има да ни се прощава!
И защо в сълзи е скъпото лице?
– Сбогом, мили, аз си заминавам.
Друг е вече принцът в моето сърце.
Пловдив – европейска културна столица 2019
Plovdiv, edited 5 sep. 2017
Няма коментари:
Публикуване на коментар