Публицистика – ТЕХНОЛОЗИ НА ВЛАСТТА (1.)

ТЕХНОЛОЗИ НА ВЛАСТТА (1.)

    08.10.1998.

    Внучката Невена навършва днес четири години. Още се питам какво общо имам с това своенравно момиченце. Виждам, че е "отворено", любознателна душица, не ми харесва, че отрано се научила да се налага над "онези" баба и дядо. Нашите комуникации с невръстната госпожица засега са бая объркани, неясни, грапави. "Обичаме се" е силно да се рече, но и двамата май усещаме – доколкото разбирам нейното кокетство, притворство и скрит интерес – че от застиналите ни отношения след време може и да избуи нещо силно и ясно очертано. Няма начин, повтарям си, няма начин, нали е моя кръв, моя семка! Като си давам сметка, че в гените й се плискат послания и от потомствената моя памет... Бр-р-р!

     09.10.1998. 

    Има дни, когато всичко, което дотук съм писал, ми се вижда безсмислено и суетно. Никаква съпротива... Няма ни възражения, нито отрицания. Замахваш с рапирата и тя потъва в желе от апатия, леност, безмълвие. Но не е тишина продуктивна, а вид овче щастие, което емен-емен да ме залее... Не е ли това ситното плетиво на собствената ми посредственост!

     В книгата на Абдурахман Авторханов "Технология на властта", том II, цитат от Ницше ме хвърля в потрес, съзирам бездна: по ръба на пропаст страхотна сякаш съм вървял... и ето, иде Спасителят в ръжта от метафората на Джеръм Селинджър, заимствана от шотландския бард Робърт Бърнс. Ей ти, момченце, което безгрижно си играеш в цъфналата ръж, дали би оцеляло, да не пърхаше твоят ангел небесен над главицата ти рошава? Защо си на този свят! Не са ли напразни усилията ти да подредиш някак хаоса от впечатления?

    И как се смиряват самонадеяните ни пози в унили, уж човеколюбиви сенки! Остава единствено хвалбата, че някога, е-е, да речем, преди хиляда години... нещо рязко и значително си сторил. Пак сладки лъжи!

    За да се създаде една светиня, трябва да се унищожи друга светиня, такъв е законът – цитира Ницше авторът на "Технология на властта". И по-нататък: Не се оставяйте да ви заблудят: "великите умове" са скептици. Мощта и свободата, които произтичат от силата и свръх-силата на ума, се доказват чрез скепсис. За основни неща (по отношение на ценност и неценност) хората на убеждението не могат дори да бъдат вземани под внимание. Убежденията са затвори. (...) Свободата от всевъзможни убеждения принадлежи на силната страна. Всяка страст – основа и власт на битието, още по-ясно, по-деспотично отколкото е тя самата, взема целия му интелект на служба (на делото). (...)

    Много се постига само по пътя на убеждението. Голямата страст има нужда да използва убеждението, но тя не му се подчинява – тя умее да е суверенна. Обратно – необходимостта от вяра по отношение на безусловното "да" или "не" е необходимост на слабостта... "Човекът на вярата", всеки "вярващ" неизбежно е зависим човек, който не може да поставя цел... "Вярващият" не принадлежи на себе си, той може да бъде само средство... той се нуждае от някой, който да го използва. Неговият инстинкт оказва особена чест на морала на самоотрицанието. Всяка вяра е самоотрицание, само-отчуждение. "Вярващият" не може да мисли кое е "истинно" и кое "неистинно" – мислите и оправданията в това отношение би станали причина за незабавната му гибел. Патологичната обусловеност на неговата оптика прави от убедените хора фанатици – Савонарола, Лутер, Русо, Робеспиер, Сен Симон – антиподи на силния, станал свободен дух, макар че великата позиция на тези болни мозъци, тези епилептици на понятието, действа върху масата... (Вж. цит.съч., с. 28-29 и по-нататък, с. 30.)

    "Ще дойде време – твърди Ницше, – когато с името ми ще се свързва нещо чудовищно – кризата, подобна на която е нямало на Земята, най-голямата колизия на съвестта, решението, насочено срещу всичко онова, в което досега са вярвали, очаквали и смятали за свещено... Тогава цялото понятие политика ще се превърне в духовна (идеологическа – бел.м., tisss) война, всички устройства на властта на старото общество ще бъдат вдигнати във въздуха – те винаги са се крепели върху лъжа: ще има нечувани досега войни на Земята. Започна от мен, на Земята ще има голяма политика."

    Авторханов отбелязва след цитата: "Без Ницше няма как да бъде разбрана философията на сталинистите". И тъй изяснява, че сталинизмът и фашизмът са духовни рожби на една и съща философия – за свръхчовека, който свръхчовек имал "свободата" и "силата" да пренебрегва Десетте божи заповеди..

    Питам се: А къде съм аз, българинът, в тези протичащи с главозамайваща скорост духовни превъплъщения на Злото. Човечеството се накланя полека-лека към американизма, т.е. към консумативния инстинкт. Като опитни бели мишлета световните масмедии ни настройват на определен градус, така че да виждаме предварително подбран специално за нас сектор от нравствеността. И ние се впускаме да дирим щастие не в качеството на личността, а в количественото натрупване на знаци, свидетелстващи за престиж, могъщество и материален просперитет. Инстинктивната тревога, заложена у нас, сочи традицията като временен заслон от яростно налитащите вълни на бездуховност: секс-мания, наркотици, сциентизъм, генно инженерство, битови насилия, унищожителни свръх-оръжия, изсичане на горите, замърсяване на флората, екзекутиране на цели видове от фауната със смъртоносни отрови в промишлени дози...

    Злото е навред около нас; в нас обаче е богът, т.е. собствената ни съвест. Но на кого да обясняваш!? Не е ли твърде слабичък твоят глас! Кой ще чуе? Освен всичко друго, и традицията не е нещо непреходно, и тя непрекъснато променяйки се, поема от наркотика на потребителската еуфория и ни праща в плен на развихрилата се в адски мащаби, нахлуваща откъм благоустроения Запад планирана пошлост.

    Следва

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 26 avg. 2017

–––

* Илюстрации: Горе: Лу Саломе (1861-1937) и Ницше (1844-1900), вж. https://dama.bg/article/lu-salome-muzata-na-nitsshe-rilke-i-frojd/9486/; долу: Партията ГЕРБ агитира.