Ars Poetica – ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ, ЛЮБИМИ…

ЩЕ ДОЙДЕШ ЛИ, ЛЮБИМИ…

 – Ти ще дойдеш ли, любими, да ме видиш тази нощ?
– Да те видя... Но кажи ми, още ли ме смяташ лош!

Още ли тъй, на провала, всичките жени кълнеш,
че ме ужким пожелали? – Слушай, няма ли да спреш!

– Спирам, ала тъкмо време днес да обещаеш тук,
че не ще фучиш и хленчиш, сякаш че съм ти съпруг.

– Ще съм кротка, незлоблива, друга ще ме видиш ти.
Знаеш ли как ми отива блузката на тез гърди!

И коланчето червено, дето ми го подари?
Ах, любими, всичко в мене знай, че ти принадлежи.

– Да, бе! Лесно обещаваш, ала дойда ли у вас,
сякаш в миг се изпарява цялата ти щура страст.

Пак ще се стълпят край тебе трите ти добри сестри
и ще чувствам, жив погребан, как сърцето ми гори.

– Няма ги сестрите вече, отлетяха от дома...
Ще си бъбрим с теб, човече. Тежко е сама!

Ще те галя, мил умнико, цяла нощ до сутринта...
– Мамчето пак ще занича, скрито зад оназ врата,

и баща ти ще се кашля... Туй па как ще се изтрай!
– Идвай! Стига се окайва, че и друг мъж ме желай.

Размотават се по двора тук сватовници едни,
водят ми един – покорен, необръгнал на жени,

мига на парцали, нежен, благ като мома...
Но не дойдеш ли, с младежа ще се задомя.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, sept. 2009 – edited 2 uni 2017