Ars Poetica – СМЪРТТА НА ЕДНА МУХА

СМЪРТТА

НА ЕДНА МУХА


Тя си летеше щастлива, безгрижна
и леко й беше на душицата книжна
сама да се храни с нектар или мърша,
така че да няма никога свършване,
да жужи,
да досажда,
закачливо да бръмка
у дома покрай масата или някъде вънка
над дървета разцъфнали,
над горски поляни,
край мочурища тъжни, от живота пияна –

пияна от зряло грозде, запръжки и сосове,
над вирнатите носове на мутри и босове
или пикираща над ушенцето
на сакатия старец или на детенцето,
което тича подир майка си като конче,
стиснало в ръчичка зелено клонче
от люляковия храст,

зад който едни влюбени
се прегръщат и се целуват като загубени
и поради огромното си вълнение
не усещат как се разваля времето
и значи, изведнъж
по тревите и по листата
плисва дъжд,
извива се вятър...

Тогава – решила да ги подсети,
мухата започва да им каца по носовете
и мъжът, разбира се, крайно изнервен,
обхванат от гняв, насекомото перва,
ррррррешително се навежда над земята
и там с пета размазва мухата,
която
нищо лошо – нали! – не беше му сторила.

И момичето вижда това... Ококорено,
озадачено,
естествено хълца и плаче,
не казва защо страда обаче.

И онзи ръб,
онзи тъп,
онзи убиец гаден
полека лапата си върху рамото й полага
и пита невинно с тенекиения си глас:

– Нещо неприятно ли ти сторих аз? 

Пловдив – културна столица на Европа за 2019 година

Plovdiv, 25 uli 1996 – edited 1 uni 2017