Ars Poetica – ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА

В чест на Робърт Бърнс (1759-1796)

ЛЮБОВТА НА РУСОКОСАТА

На таз, която ми постла легло
и утеши ме с ласки в тъмен час,
макар без знатно потекло,
направи да се видя рицар аз.

С коси обвивайки ме, Боже мой,
целувайки ме с нежна страст,
макар – пехота, бита в бой,
направи да се видя рицар аз.

Превземах тез очи, гърди, корем,
замрежил поглед, луд, в захлас,
гласът й чувах покрай мен
и по-щастлив не съм бил аз.

Щом в утрото на път поех
към нови авантюри, с дързък глас
във вечна вярност й се клех...
и все пак с други лягах аз.

Как лъгах ги! О, как щурях
без миг покой и в зной, и в мраз,
но с нея само, знам, че бях
въздигнат като рицар аз.

Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 1 oct. 2009 – edited 2 uni 2017