Бележка – КЪМ "МАТИЛДА ПРОСТИРА"

Май 1941, Пазарджик. Вляво – 16-годишната Надя, бъдещата ми майка

КЪМ "МАТИЛДА ПРОСТИРА"

    Около нас са съдби на реални хора, а добре познатата ни поезия най-често се занимава със себе си: птички, тревички, облаченца, небеса, болежки, мераци, въздишки. Странно, но текстът по-горе е някак свързан с майка ми, когато бях малък и я виждах да изнася от избата, където живеехме, препълнения леген с купчина пране за простиране.

    Поезията е навсякъде около нас, и най-често – в прозаични на пръв поглед късове от живота на обикновения човек.

    Момичето вляво на снимката горе е тя на шестнайсет. Веднъж, помня, ми рече: "Вуйчо ти Любо (година по-малкият й брат) все ми носеше да чета книжки за принцове с мазолести ръце, та се омъжих по любов за баща ти, когато имах толкова заможен кандидат-жених!" Откакто се спомина през есента на 1988 г., водя свой някакъв много специален разговор с нея; а приятел един ми казва: "Хич не обичаш майка си".

     И му отговарям: "Всичко, което съм, е от нейния лют пазарджишки характер. Баща си обичам много, че беше кротък и мълчалив, какъвто като че ли не мога да бъда. На това може би се дължи трепетът ми към него в представите ми, но виж, отношението към майка ми е друга работа, то е като отношение към себе си, т.е. няма място за милост".

    Бел.м., Jores

Май 1948, Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 13 uli 2007 – edited 6 apr. 2017