Ars Poetica – ПЕСНИЧКА ЗА ТЕБ

ПЕСНИЧКА

ЗА ТЕБ

Тази нощ те сънувах пак за кой ли път!
Бяхме с бързата ми кола по бързия път –

с безумец някакъв тъп в камион голям

разминахме се със смърт на косъм там.

И се разкрещях: Волана завърти, глупак,
да ни размажеш ли искаш в ужасния мрак!

После спряхме в бедняшкия краен квартал,
до веждите сякаш затънали в първична кал,

и много силно объркан, и непосилно смутен,
усетих колко силно си се притиснала в мен.

И тогава си казах: Господи Боже мой, защо
опасностите на всички нас са ни нужни!
Сега разбирам колко си оставаме чужди,
докато случайно наяве или дълбоко насън,
не ни срещне невъзмутимото зло:
то Любовта буди с камбанен звън
и звучи над всяко тревожно легло, 
когато злините се разбушуват навън.


Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, 12 oct. 2010 – edited 9 mar. 2018

ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ

– Не разбрах, що за песничка е това?

– Кога премеждие ни сполети, по-мили ставаме си аз и ти. Любов, дето не е преминала през опасности и катаклизми, каква любов е!