НЕПОПРАВИМО
Непоправимо е това, което стори
със сърцето ми, Любима.
Ти влезе в мене като в дом
и ме превърна в облаци от розови мечти,
и вече аз не мога
да съм повече това, което бях.
Не съм от себе си сега доволен,
о, как не съм със себе си съгласен!
В сърцето ми ти влезе.
Ти влезе в този дом, Любима.
На иконите ми се изплези,
свещените ми бавни книги
изпъстри със рисунки смешни
на своята припряна реч,
въпроси хиляди зададе един през друг,
с кокетство женско поплака си...
И се оттеглям днес от своето вчера,
цял изранен, доспехите си гледам
от разстояние – достатъчно за да те имам
до мен.
Непоправимо е това, което стори
със сърцето ми, Любима.
Ти влезе в мене като в дом
и ме превърна в облаци от розови мечти,
и вече аз не мога
да съм повече това, което бях.
Не съм от себе си сега доволен,
о, как не съм със себе си съгласен!
В сърцето ми ти влезе.
Ти влезе в този дом, Любима.
На иконите ми се изплези,
свещените ми бавни книги
изпъстри със рисунки смешни
на своята припряна реч,
въпроси хиляди зададе един през друг,
с кокетство женско поплака си...
И се оттеглям днес от своето вчера,
цял изранен, доспехите си гледам
от разстояние – достатъчно за да те имам
до мен.
Пловдив – европейска столица на културата 2019
Plovdiv, 8 mar. 1997 – edited 8
mar. 2017
Няма коментари:
Публикуване на коментар