ВЕЛИКИЯТ
ТИХИ ОКЕАН
От призвездните надоблачни висини
до тревицата, която пред прага ми кълни,
откривам дъха ти и съм от него пиян,
о Велики мой Тихи океан.
Тъй кротък наглед, а гнездо на тайфуни,
в дълбините ти сини вулкани се бунят
и то става видимо едва тогава,
когато нов остров отгоре изплава
и рибите мъртви,
и водораслите по брега
ни подсказват какво е било досега,
докато сме крачели по бреговете,
здраво усещайки сушата под нозете.
Тъй видимо кротък, умислен, смълчан,
животът си ти, Океан.
С две ръце да те прегръщам ми иде,
да галя косите ти разпилени,
да ти нижа гердан от черупки и миди
и да попивам думите ти солени.
Plovdiv, avg. 1999 – edited 4 mar. 2017
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар