Ars Poetica – РЪЦЕТЕ ДА СПЛЕТЕМ!

РЪЦЕТЕ ДА СПЛЕТЕМ

Ръцете да сплетем, да ги изтръгнем
от тиранството на джобовете прашни,

на тез торби със сребърни пари
за черни дни...
Ръцете ловки,
ръцете дръзки
наедно с ръцете нежни,

отпуснати върху меката косица
на детенцето,
ръцете, дето ножа
точат, дето го забиват,
ръцете – казвам – да обединим
и да изчистим
оборите на Авгий, дето дреме скрита
ръждата на омразата,
ръмжи и хапе от снагата
на народите.

Ръцете – казвам, – не ума.
И не сърцето...
В ръцете ми е цялата надежда.

Че твърде
възгордява се умът.
И се самозабравя,
в пищни замъци обича да лежи.
А на сърцето трудно се разчита,
че конче без юзди е то,
в зеленото поле
след ветровете тича.

Ръце!
Ръце работни, потни длани –
мазолеста повърхност прогорена,
в теб ми е надеждата.
И чувам химна
на хилядите пръсти, свити във юмрук,
и се нарежда най-отпред,
разбира се,
умът. И плаче най-отзад,
естествено,
сърцето...
от щастие или от страх,
това не знам.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, jan. 1991 – edited 12 mar. 2017