Публицистика – КНИГАТА (4.)

КНИГАТА (4.)

    20.07.2004.

    Последните 7-8 дни намалих темпото. Животът ми е сън. Движа се в ограничен периметър. Срещам малцина – стари приятели или колеги. И всичко ми е затишие. Не ща да обвинявам. Пропускам край ушите си разни заяждания. Станал съм обло камъче. Но ти не се заблуждавай, това е камуфлаж за жестоките ми несъгласия спрямо това наоколо. Устата премълчава онова, което ще чуят от книгата.

*  *  *

   Професор по ислямска религия подир обяд вчера в дискусионно предаване по Радио "Свободна Европа" твърдеше, убеден в правотата на Корана, колко хубаво е да бъдат убивани с камъни жената, изневерила на съпруг, и нейният любим, колко здравословно за обществото и семейството освен това ще е да се отрежат лявата ръка и десният крак на крадеца. Е, при второто настояване на свещената Книга, не виждам как ще оцелее циганската общност у нас, след като мнозинство живеят от кражби. Улиците на градове и села ще бъкат от едноръки и еднокраки.

   Ислямът е кауза. Змията, когато е най-притеснена, изпръсква отровата си. Щом т.нар. познавачи на този възглед за човека и света толкова безогледно от първите години на третото хилядолетие след Христа така са захванали да се разпореждат с живота на планетата, може би се усещат обречени. Като народ, клан 485 години все в името и за величието на ислямската версия на Бога-отец, генетично като Българи сме с далече повече познания за религиозния фанатизъм от т.нар. Западен човек.*

   Отровата на ислямския фундаментализъм се обезсмисля не с оръжие и злост, а със стремеж (въпреки отчаяните предизвикателства на ислямистите) да се реагира уравновесено, с мисълта, че насреща ни са човеци, оспорващи изобщо началата на живота. Българският мюсюлманин е добър не защото се прекланя пред величието на своя бог, а въпреки излъчваното откъм ислямизма пренебрежение към човека.

     Ислямизмът в зората на третото хилядолетие от Христа не издържа на анализ. При свободата, която открива хоризонти в съзнанието на бедяка, ислямизмът (не ислямът в очовечената му версия) губи позиции; оттам иде, мисля, и нахъсването.  Предпоставка за озлоблението срещу човека, какъвто и да е той, е ужасяващото там духовно невежество. Просветеният стил на живеене не е предимство в назлобяване на огромно множество хора срещу други множества човеци. Мюсюлманинът ми е събрат по душа и плът. Нека крепне вярата му в неговия бог, която противоречи на лицемерието у свръхбогатите праведници – единствено облагодетелстваните от кресливо прокламирания религиозен фанатизъм.

   Военните и политическият елит на САЩ избрали възможно най-калпавия подход за противодействие – откритата конфронтация с ислямския фундаментализъм. А събитията в Ирак, Афганистан, Либия, Египет и прочие ислямски държави са жива илюстрация, че да противодействаш на Злото със зло е най-кървав начин. В случая дали са опасни ислямистките общества на Иран, Саудитска Арабия, и особено на Сирия, която играе ролята на страничен наблюдател? И си спомням едни странни думи на Ванга от далечната 1981 г.: "Сирия още ли не е загинала? Едва кога Сирия бъде унищожена, светът ще се успокои".

   Пази се от спотаил се в тишина и мълчание хищник, не от палетата, които бясно лаят и скачат около крачолите ти! Да си представим, че подир петдесет-сто години философията на човечността се изправи очи в очи пред Създателя, Свръхразвита извънземна цивилизация. Да кажем, сега тази цивилизация ни се появява неясна за сетивата, за уредите ни; за мнозинството човеци обаче тя съществува, бди над нас, загрижена е да не се изтребим. И се прекланям все пак пред наивността на ранното детство, в което сме днес, надвишаваща седемте милиарда човешка общност.

   Иисус обезсмисля Римското материално и военно могъщество с качествено нов вид средство. Ролята на духовното, мисля, все повече предстои да нараства. Така че злодеянията на фанатизма действат срещу каузата му и поръчителите му много по-успешно от всякакви изтребителни оръжия. Да се съгласи с уважаемия проф. по ислямска философия може само съзнание, несъответно на глобализиращия се свят с неговите все по-бързи, все по-съвършени комуникации.

   Колкото по-ясно грее слънце, толкова по-зловещи изпълзяват из подмолите на невежеството сенки на озлоблението, страха, грандоманията. На всички нива Злото предизвиква заложените в човешката ни същност добронамереност и човеколюбие. Да преценя как да живея живота си и в какво да вярвам е право и за нас, и за всеки друг. Битката за човечността тепърва предстои да бъде пренесена в съзнанието на милиардното множество унижавани от всякаква вяра и раса, а не между християни и мюсюлмани. Мнозинството човеци на Земята сме най-губещи всъщност от факта, че съществува ненавистта, като решаващ фактор за успех в политиката и живота.

    22.07.2004. 

    След кратко боледуване 81-годишен се споминал Радой Ралин (1923-2004), съобщават тази сутрин по радиото: "голям български поет, сатирик, публицист". Ни едно от тези определения не е вярно, но той бе неслучайна личност – типичният мислещ с ума си, невротизираният и скептичен, и слънчев интелигент, струна от китара в руски строй, един от черните клавиши на пианото.

   Агитирал за комунизма в първото десетилетие след Септември 1944., превърнал се по-сетне в един от клапаните за изпускане на част от социалното напрежение при моменти на изпитания за властниците. Стремящ се да бъде честен, и въпреки това, и при все това човек на компромиси със съвестта; бих казал, истински, не измислен човек. Автор на най-нежни любовни стихове, но и на налютяващи простонародни частушки в сатирата, в известен смисъл версия на шаячния г-н Петко Р. Славейков, но и на Стоян Михайловски в съвременни условия, но г-н Стоян Михайловски си го представям не тъй мил и симпатичен, не тъй отнесен от лирически облаци и мъгли. Връх на творчеството на Радой Ралин е книжле, появило се през есента на 1968 г. непосредствено след инвазията на тогавашния Варшавски договор в Чехословакия.

   Книжлето афоризми "Люти чушки" е на интелектуално ниво, характерно за Тодор Живков и компанията управляващи хитреци за Българската нация, които раболепно висяха пред олтара на т.нар. Велик Октомври от 1917 г., рисуван със слуз и кръв от поломените съдби и кости на Руската интелигенция.

   Николай Хайтов и Радой Ралин водеха препирни в зрелите си години; Хайтов – нападателен, Ралин – някак свенливо притихнал пред обвиненията на човека от с. Яврово, Станимъшко. Роденият от помаците и помаклъка Хайтов с острото зрение на планински сокол беше съзрял прикрито предателство у Радой Ралин спрямо българщината – нещо, което май не съзря Георги Марков – Джери. От студентските си години 1968-1969-а още не съм възприемал Р. Ралин за чиста монета... и не се гордея с това, а ми е чоглаво – понеже той притежаваше качества на древноелински хлевоуст атинянин и трибун от простолюдието, а такива чешити трябва да обгражда с любов всяка уважаваща себе си нация.

   Радой Ралин катализираше с присъствието си в разните кресливи обществени баталии интелектуалната енергия на съпротива срещу Властта и превръщаше тази енергия в удобна за Тодор-Живковците шеговита насмешка. Моето поколение до голяма степен го смяташе за изразител на народното негодувание спрямо това и онова от простотиите на мекеретата и службашите около Тодор Живков и компания, но той си остана партиец, който критикува комунизма отвътре, точно както си е и по дефиниция понятието дисидент, за разлика от пръкналите се след Десети ноември 1989 г. легион мъченици, отчаяни борци на живот и смърт срещу Тодор Живков. Мечтата на Ралин бе илюзорна: комунизъм с човешко лице. Няма такъв филм!

*  *  *

   Терористична група към Ал Кайда, което ще рече "мрежа" по арабски, в сайт на Internet заплашила вчера България и Полша, че ще ни потопят в кръв, ако нашият и полският военен контингент не напуснат незабавно Ирак. Продължава да се вихри вакханалия от убийства, всъщност, ритуални ислямски кланета за прослава на Бог. Над всяка отрязана човешка глава "борците за свобода" върху платно изписват текст от Свещената им книга, тъй както е според арабския оригинал. Може би идеята е да заобичаме бедните в Близкия Изток, да усетим съчувствие към Ал Кайда? 

   Опитвам да намеря оправдание за преданите на исляма главорези.

   След 11 септември 2002 г. тече вече втора година необявена, ала уникална сред войните досега, т.е. фактически Трета световна. Все повече се изостря сблъсъкът между християнската цивилизация, преживяваща някакъв вид материален възход, и мюсюлманството, обединяващо разрушителните стихии на съвременността; тези защитници на Бог някой явно силно желае именно такива да ги виждаме – готвещи се за геройска смърт младоженци, обзети от религиозен екстаз**.

   Отвратително! Част от арабската религиозна интелигенция се гордее вероятно с любовта към самоубийството. Странни хора, странни им идеалите. Не ги разбирам. Но Ислямът, излизайки на светло, е все по-ясно очертан – и вече не като религия, а като най-жестока военна доктрина. Ето в гадостта едно добро начало, мисля си.

    26.07.2004.

   Науката схематизира, за да разбере; докато изкуството е основано върху самото усещане за живота. Ученият увъртяно, хем обидно отегчително, обяснява; творецът изобразява. Науката, накуцвайки, крета подир изкуството, следвайки извивките и подскоците на случващото се там, често предхождайки го с една-две стъпки, и те винаги са погрешни стъпки. Научна хипотеза и художествена измислица са два подхода към реалността: първият слугува, вторият ръководи.

   Захванах да препрочета "Смешното" – изследване за природата на комичното от проф. Исак Паси (1928-2010), начин да си изясня какво съм сътворил с "Ламски", без да ми пука за теорията, ами като интуитивно животно. Изкушавам се от идеята чрез куриерско бюро книгата си да разпратя до личности, които смятам за стойностни в днешна България. Имената на двайсет и един си написах в Индекс на уважаваните и стойностни живи днес българи. Вероятно са много повече, но аз толкова знам.

    27.07.2004.

    Да се договоря с фирми, известни на българския пазар като производители или разпространители на стоки за масова употреба, при какви условия мога да ползвам логото им за реклама... Да отпечатам върху цветни листовки размер А-3 ироничната илюстрация "Ламски и знамето"; идея, наред с други знаци, която да служи книгата да стигне до колкото може повече четящи обикновени, т.е. бедстващи... българи.

   От начало до край книгата правя с мои средства и с тихо отвращение към т.нар. "наши" моми и момци, нахлуващи през парадния вход в днешната родна литература и публицистика. Никой не ме е държал за ръчичка, не е свирил с фанфарна музика да ме приветства. Писал съм си нещата въпреки, напук на литературна и всякаква конюнктура, с гръб към присъщи за провинциалната ни интелигенция съображения и меки поклони към властта и паралията-тарикат. И ако има нещо, с което да съм се съобразявал, то е средата, в която съм се родил, раснал съм и кротичко наглед си живея, простолюдието на моята България, което, мисля си самолюбиво, е по-близо до Иисус от всякакви там явно и тайно назначени на длъжността "Горд говорител на Истини от последна инстанция", "Велик пастир на невежия български народ" или пряко казано, "Овчар на овчето електорално стадо".

Пловдив – европейска столица на културата 2019

Plovdiv, edited 13 mar. 2017

_____
* http://www.glas.bg/345556/islyamska-drzhava-ne-e-novo-yavlenie-za-sveta-turskite-klane.html
** Така се виждали пратените да се самовзривят на някой многолюден площад, според религиозните им вдъхновители.